разбираме от всичко и винаги даваме акъл. Никой не го иска, ама какво от това – даваме го. И го пи­шем без точки, без тирета и без препинателни знаци. Едно дълго изречение, в което живеем и ве­село потропваме хорце. Хм, може и да не е весело, знам ли…

* * *

При събарянето на Чауш джамия в Битоля през Декември 1956 откриват мраморен камък с надписи по него. Панде Сотиров Ефтимов разбира това слу­чайно и на следващия ден е на мястото на събити­ето и снима всичко това с фотоапарат. Снимките са занесени в посолството ни в Белград (по това време съществува СФРЮ). Години по-късно Василка Тъпкова-Заимова и нейният съпруг Йордан Заимов разчитат този надпис. Камъкът е удобно наста­нен в музея в Битоля. Заимови използват една без­обидна екскурзия и правят отпечатък в музея. Как, защо, кога и по какъв начин знаят вероятно само службите по онова вре­ме. Архивите им изгоря­ха обаче. Целият надпис е възстановен и се по­явява „Битолски над­пис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски памет­ник от 1015–1016 годи­на“, издаден от БАН през 1970. Директорът на музея в Битоля е уволнен (впрочем той е сърбин), нещата стават политически, македонистите са обречени. Неотдавна отново се завихри скандал за този камък, сполучливо наречен от Коста Филипов „Камъкът на страха“ в неговия документален филм, излъчен по БНТ (Юли 2016). Ето линк за този филм: https://www.bnt.bg/bg/a/kamakat-na-straha

Да се върна на скандала – на подготвен турис­тически каталог за Битоля на корицата е сложена част от текста на камъка. Всичко това е напра­вено от Френското консулство в Битоля, което е спонсор на каталога. Властите вдигат тупурдия и френският консул се извинява за „недоглежда­нето“ – каталогът (разбира се) е издаден с друга снимка на корицата.

ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ НА КАМЪКА:

ПРЕВОД:

През лето 6523 [1015] от сътворението на све­та обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молит­вите на пресветата Владичица, наша Богордица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.

* * *

Разни каменни отломки се мъдрят по трасето на трамвая, което има тежката участ да бъде поло­жено на улица „Граф Игнатиев“. Какво ли подпират.

С твоите камъни по твоята глава.

Казана дума – хвърлен камък.

Да спи зло под камък.

И разни други поговорки за камъните…

* * *

Новият посланик в Индия – госпожа Елеонора Димитрова разбуни духовете заради появяването си в народна носия при връчването на акредитив­ните си писма. Външно министерство в изявление каза: „Това е възможност, която държавният прото­кол насърчава и за жалост рядко се използва. А пре­красен повод да покажем богатите си традиции.“

За носията обаче нищо повече не казаха. Май трябваше да питат Етнографския музей. Носията от Кюстендил ли е? Аха, значи „македонска“… Ами сега?