Автор: Игор Марковски
През горещото лято на миналата година попаднах в едно село в Добруджа. В седем от къщите имаше хора. В другите – пустош. Подир малко дойде един дядо, облечен с ватенка и панталон. На сянка вероятно беше 40 градуса. Любопитен бил. Да видел кой се е сетил за тях.
– Ако имаш вестник или книга, да ми дадеш. Вестникът може и да е стар. Да се огледам малко в думите…
После ми разказа как веднъж месечно от малкия град идвала една жена, за да отвори библиотеката в селото и те си взимали книги. Понякога ги оставяли пред вратата. Купчина книги и отгоре бележка: „Кольо. 6 книги“. Бележката подпряна с камък. Понякога тя им оставяла други книги. С бележка под камъка.
– Телевизор нямаме, а радиото тук не хваща. Слънцето кат‘ се скрие и лягам. Обаче чета. Всеки ден. Оглеждам се в думите…
Днес един приятел ми разказа как дядо му пасял овцете с книга в ръка. И той полюбопитствал какво чете. Било библията. След години пак попитал коя книга чете. Библията – казал дядо му. Е, как, не я ли прочете? Че аз я чета пак – рекъл дядото и дори бил учуден. – Тя трябва да се чете всеки ден, защото ти казва всеки ден нещо ново.
Моят приятел тази година става на 85. И чете всеки ден. Оглежда се в думите…
* * *
Това е истинска история. Напоследък такива рядко се намират. Пробутват ни предимно кавъри. Отгоре на всичко се повтарят. Лицевата книга (a.k.a. facebook) до втръсване повтаря едно и също. Алгоритъмът на тази мрежа е прост, защото всяко гениално нещо е проста работа. Туй ние си го знаем, нали? Да се върна на Лицевата книга – у нас тя е нашенска. Ако си направите профил извън България, няма да виждате нищо от това, което виждате всекидневно из страниците на книгата. Няма да разберете нищо за плочките на „Графа“, нито ще видите каквото и да е селфи от тоалетната на някой хотел. Алгоритъм… Демек – друг ритъм…
* * *
Има една теория за Луната, която ми допада, защото е изпълнена с мистика. Кацали там разни луноходи и пускали сонди, обаче сондите се чупели на една определена дълбочина. Стружките ги изследвали на Земята и разбрали, че Луната е обвита с някаква сплав, която не е известна на Земята. За милиони години се е натрупал космически прах, но отдолу това си било сплав. И – логично – се оказва, че Луната всъщност е изкуствен спътник на Земята. Дошли преди милиони години от някаква далечна галактика извънземните, изследвали Земята и се заселили тук. Ще минат още много години, докато разберем как да влезем в Луната, да натиснем копчето “On” и да се приберем обратно в нашата си галактика. Защо ли? Ами то тук вече не се живее. Всички се оплакват, мрънкат, мразят, завиждат, злобеят, ревнуват, убиват дори, хвърлят бомби, димки, клюки, крадат, а един съсед всекидневно пука гумите на колите, които спират до вратата на дувара му. Другите твари се различават от нас само защото не могат да се смеят. А ние вече и не се смеем – надсмиваме се или се кискаме. Доволни. От Луната донесените камъчета ги вграждаха в часовници и те ставаха скъпи. По земята може да се намери т.нар. Лунен камък – той е млечнобял и няма нищо общо със самата Луна.
* * *
Доротея Асенова Трифонова е българка. Живее в Италия. Писателка. Издала е книги. На италиански език. Тя е превела Библията на… морзовата азбука. Папа Франциск я приветствал. Книгата, изпълнена с точки и тирета, е 5000 страници. Трифонова живее в Агрижденто. Това е съвсем на юг, в Сицилия, градчето е малко, има малко над 58.000 жители. Цялата тази информация е вече стара. Минали са 4 години. Форумите под новината за тази книга обаче са изпълнени със съвети. Всичките, дадени от нашенци. Защото ние