А филмът „Посоки“ е отчетлив реверанс
към нощна София. Къде се чувствате най-
добре?
– Където нещата са истински. Наскоро бях за
две седмици в Северозападна България – Мез-
дра, Бяла Слатина, Враца, Роман, Мраморен…
В момента, в който станеш близък с хората
и техния живот, това те води и покорява. Не
бях ходил в тази част от много дълго време
– потресаващо е! Ако минете през Роман, усе-
щането е, че войната в Сирия е била там.
Какво се случва с документалните Ви филми след
фестивалния им живот?
– Отново ще дам пример с „От признателните по-
томци“, тъй като е най-нов. Имахме поредица
от прожекции в киносалони в големите градо-
ве в страната. По принцип разпространение-
то на документално кино в България е много
сериозен проблем. След това аз го предоста-
вих (не го продадох) на Българската национал-
на телевизия, именно с идеята да бъде видян.
Мина и този етап и в момента филмът е ка-
чен безплатно в уебсайтове за документални
филми, в YouTube и Vimeo и всеки ден го гледат
хора. Смисълът на един филм е да бъде видян.
Какво мислите за интернет като възможност за досег
с публиката?
– Аз се възползвам от тази възможност. Така или
иначе това е бъдещето. Преди години завър-
ших обучение по филмово продуцентство по
престижната европейска програма EAVE и
там ни учиха, че до 2018 се очаква разпростра-
нението по интернет, по всички платформи
да бъде много по-важно, включително и от
бизнес гледна точка, от разпространението
по кината. Излизането на филма по салоните
ще бъде за кратък период, като част от ре-
кламната стратегия на филма преди същин-
ското му излизане онлайн. Колкото и да обичам
киносалоните от типа на кино „Влайкова“, до
което се намираме в момента, не можем да си
слагаме главата в пясъка. Това са реалности-
те и ние трябва да се адаптираме към тях.
Вие сте отворен към подобен начин на разпространение?
– Няма значение дали аз съм отворен. Това е реал-
ността, стига да е по официален път. Всич-
ки торент сайтове са една сива индустрия,
която генерира много сериозни приходи абсо-
лютно незаконно. Влезте в тях и ще видите
за какви реклами става дума – всичко това са
огромни пари.
Но все пак трябва да има алтернатива на торент
сайтовете, ако даден автор иска хората да видят
филма му.
– Да, с „От признателните потомци“, ние предос-
тавихме такава алтернатива. Спомняте си,
че имаше много опити за легално разпростра-
нение на български филми в интернет. Те оба-
че бяха неуспешни, точно защото в момента,
когато излизаха филмите там и можеха да се
гледат срещу 1,20 лв., всичко това беше тор-
пилирано от торент сайтовете. Държавата
би могла в рамките на 24 часа да затвори тези
сайтове. Това обаче не се случва, защото, до-
колкото знам, собствениците им плащат,
където трябва. Не беше толкова отдавна
времето, в което българинът беше свикнал
да ходи в кварталната видеотека, да плати
2–3 лв. и да вземе VHS или DVD, които да гле-
да легално вкъщи. Тук държавата трябва да си
свърши работата и не е чак толкова сложно в
крайна сметка.
В интервю по повод на „Пансион за кучета“ (2000)
казвате, че силно драматичното кино не е Ваш
тип. Променила ли се е гледната Ви точка оттогава?
– Разбира се. Оттогава все пак са минали над 15
години. Но си спомням, че тогава твърдях едно
нещо, което продължавам да твърдя: артки-
ното е много важно, но аз поне в моите филми
се стремя по някакъв начин то да бъде по-гле-
даемо за широката публика. Оттогава до сега
търся някакво сечение между двете.
Откакто отглеждам децата си, все повече ме въл-
нуват темите, подобни на тези от филма
„Посоки“.
Вашите деца как реагират към киното?
– Моята роля е да им покажа важните и качест-
вени филми от историята на киното. Отдел-
но те си гледат със своите съученици блок-
бастърите и всичко останало. Аз се опитвам
да добавям контраплан.
По какво ще работите след документалния фрагмент?
– Новият ни проект е „Патрулки“, който е следващ
етап, своеобразно тематично продължение
на „Посоки“. Докато снимахме нощна София
месеци наред, ни направи впечатление, че виж-
даме три типа коли – таксита, патрулки и ли-
нейки. Като следствие от снимачния процес
на първия филм дойде идеята да направим те-
матична трилогия. Голямото предизвикател-
ство е да бъдат много различни филми като
структура и драматургия. Проектът „Патрулки“
също го развивахме в Mediterranean
film institute в Гърция. Аз много харесвам тази
програма, защото водещите и лекторите са
на много високо ниво. Отново ще бъде ниско-
бюджетен. Надявам се да има и трети филм
за линейките, защото в тях също много ин-
тересно може да се огледа обществото. От
друга страна, както казват мои приятели, е
време да се възползвам от факта, че съм лекар.
Според мен още в „Посоки“ могат да се намерят
колизии с „Последната линейка на София“ на
Илиян Метев.
– Много харесвам този филм. Той е адски реалис-
тичен. Подобен тип филми показват, както е
модно да се казва в момента – 99-те процен-
та. Такъв е животът на огромния процент от
българското население. На мен не ми е инте-
ресна съдбата на единия процент т.нар. елит
или върхушка в България.
От къде е вдъхновено корабчето в логото на продуцентската
Ви компания „Арго филм“?
– Винаги ми е харесвала историята за аргонавти-
те и търсенето на Златното руно. Хубавото
на корабчето е, че то не спира, то пътува.
„Посоки“ е в кината от 26 януари 2018
фото: Красена Ангелова
фото: Красена Ангелова