Вече всички шофьори използват таблети,
на които им излизат адресите. В края на
филма имаме един диспечер, в колата на
Добрин Досев. В един ретро филм биха били
по-подходящи, но в „Посоки“ нещата
се случват тук и сега.
Хубаво са заснети сцените в такситата: вие като
режисьор заедно с Веселин Христов като оператор
доколко изучавахте или сте се вдъхновявали
от Аббас Киаростами и най-вече Джафар
Панахи?
– Изобщо нито от единия, нито от другия. Като
стил нашият филм е абсолютно различен. А
филмът на Джим Джармуш „Нощ над земята“
изгледах доста късно, но той също е заснет
коренно различно. Няма кадри епизоди, а вся-
какви гледни точки, включително външни,
фиксирана камера и др. Това, което гледахме с
Веселин Христов, когато решихме да снимаме
в един кадър всеки от епизодите, бяха всич-
ки филми, които са правени на този принцип.
Последният беше немският „Виктория“ (2015,
реж. Себастиан Шипер), който е изцяло за-
снет в един кадър.
Професията на героите ни им позволява да имат
директен поглед върху реалния живот от
шофьорското място на своите коли. Те не-
посредствено наблюдават хората. Оттук
възникна идеята да направим филма по този
начин.
Може би имате много по-тежки случаи от тези, които
останаха в сценария?
– Естествено. Обаче, ако покажеш най-крайните
ситуации, има опасност да бъде обвинен фил-
мът в едностранчивост и пресилване на не-
щата. Опитахме да бъдем умерени.
Документалните Ви филми отразяват остри социални
тематики, а „Посоки“ е компилация от
тежки житейски съдби. Наистина ли мислите,
че киното има силата да коригира социалната
политика и политиката като цяло?
– Надявам се. Иначе няма смисъл от него – това
е целта ми с всеки един от филмите, които
правя напоследък, включително и документал-
ните. Аз като режисьор и човек, който живее
тук и отглежда децата си тук, се опитвам да
повдигам някакви въпроси. Това е процес, кой-
то при мен започна преди седем-осем години,
с появата и порастването на децата ми. Все
повече си задавам въпроси за това къде ще жи-
веят те, какво ще се случи с тази държава, ще
я има ли изобщо… Ако погледнете статисти-
ческите класации, ние винаги сме в последни-
те места и това е реалността.
А имате ли наблюдения дали има ефект от филмите
Ви?
– Нека излезе „Посоки“ и ще видим. Документални-
ят филм „От признателните потомци“ (2016),
който правихме за гробищата, още по време на
снимките имаше реален резултат – възстано-
виха се два гроба – на Димитър Талев и на Ад-
риана Будевска. Отделно след това се възста-
новиха още два гроба на български будители.
Значи нещо се е случило. Оттам насетне, в
едно такова време, което е изключително
жестоко и по отношение на неравенство, и
на ценностни системи, ми изглежда странно
тези неща да не бъдат част от филмите ми,
да не казвам по-силна дума.
С продуцентската си компания „Арго филм“ успяхте
да постигнете и международно сътрудничество
в чужд проект – „Кучета“ (2016, реж.
Богдан Мирица, Франция, Румъния, България,
Катар). Той ли отвори вратите на „Посоки“ за
„Особен поглед“?
– Не бих казал. Селекционерите не се интересу-
ват от това кой е миноритарен копродуцент,
а ние бяхме такъв от общо четири. Обаче ни
послужи за контекст. Отидохме, видяхме как-
во е Кан, попихме нещо и, дай Боже, това да ни
е помогнало, докато сме правили „Посоки“.
Помогнахме с каквото можахме на „Кучета“, беше
голяма радост, че филмът бе селекциониран в
„Особен поглед“.
В този смисъл нямаше как да настоявате за по-голяма
българска нишка в историята?
– Във всеки един филм, който е копродукция, има
множество нишки. Ние имахме солидно учас-
тие в екипа, а в историята съществуваше
много сериозна линия, в която играеше Вале-
ри Йорданов. При монтажа обаче режисьор-
ът реши да я изреже и тя отпадна. В крайна
сметка това си е негово право. Той твърдеше,
че Валери се е справил изключително добре.
За това ли е важно българският копродуцент да е
мажоритарен?
– Не точно. Когато говорим за филм като „Кучета“,
миноритарното продуцентство си е едно на
ръка – няма какво да се промени. Когато имаме
филм от типа на „Съдилището“ и „Посоки“, в
които основната история е българска, снима
се в България, актьорите в голям процент са
българи, изобщо филмът отговаря на поняти-
ето български филм, чисто от продуцентска
гледна точка, е добре и мажоритарният про-
дуцент да е български. В случая с „Кучета“ ре-
жисьорът е румънец, сценаристът е румънец,
актьорите са румънци и действието се раз-
вива в Румъния, но мажоритарният продуцент
е френски, което означава, че повечето от
средствата по направата на филма са френ-
ски. При филм от типа на „Посоки“, ако напри-
мер германският копродуцент има най-голям
дял от финансирането, той ще има правото
да налага свои решения, дори чисто артис-
тични – по отношение на кастинг, финална
версия на сценария, монтаж, снимачен план и
т.н. Без значение, че това е моят филм. В това
е голямата разлика.
Географията на документалното Ви творчество обхваща
разнообразни посоки и места в България?
„Посоки“
„Посоки“