Автор: Росен Спасов
Срещаме се със Стефан Командарев два дена, след като се е завърнал от Люксембург, където неговият игрален филм „Посоки“ спечели Наградата на критиката от Фестивала за филми от Централна и Източна Европа – CinEast. Мотивацията на критиците за наградата е „Заради интересното и богато разнообразие от теми, които засяга, заради географския фокус и заради интелигентността и оригиналността на своя наратив.“ За съжаление, режисьорът успя да отдели само половин час, защото в момента заедно с дългогодишната монтажистка на неговите филми Нина Алтъпармакова работят върху нов документален филм и графикът му е особено натоварен.
„Посоки“
Какво друго бихте определили като полезно от
престоя в Люксембург, освен наградата?
– Онзи ден приключихме снимките и сега гоним
срокове с документалния филм, защото той е
част от мащабен проект – филм омнибус, пос-
ветен на 50-годишнината от Пражката пролет.
Продуцент на филма от българска стра-
на е Мартичка Божилова, която ме покани да
бъда режисьор на българската част. Ще бъдат
пет филма от петте страни, които през 1968
навлизат в Чехословакия и ще представят
днешната гледна точка към събитията.
Кога и как ще се разпространява „Посоки“?
– Филмът обикаля фестивалите в Истанбул, Тира-
на, предстои Хихон, Испания – там отново сме
в основната програма. Преди филмът да изле-
зе по кината във Франция, както и в Испания,
трябва да остана за малко в Мадрид за про-
моцията му. Като цяло филмът вече си живее
отделен живот. Ние започнахме усилено да се
готвим за най-важното разпространение на
филма – излизането му по кината в България
на 26 януари.
„Посоки“ ще се разпространява във всички кина,
с много сериозна масирана кампания, защото
смисълът на този филм е да го види българска-
та публика. Той е правен основно за нея. Ние
няма да скъпим средства и време, а всички ак-
тьори ще бъдат ангажирани с промоцията на
филма. Копродуцент е БНТ, така че ще бъде из-
лъчен и по телевизията. Целта е този филм да
достигне до колкото се може повече хора и да
тръгне някакъв дебат за това какво се случва
в тази държава.
Не показвате ли в „Посоки“ един много идеализиран
образ на таксиметровия шофьор? Наистина
ли сте попадал само на неоправдани
шофьори, които идват по принуда от други
професии?
– Таксиметровият шофьор, който се играе от
Герасим Георгиев-Геро е класическа копър-
ка. Персонажите на Ирини Жамбонас и Васил
Банов са професионални таксиметрови шо-
фьори и не идват от други професии. Имаме
Асен Блатечки, който е учител. Аз лично съм
попадал на много учители. Персонажът на
Добрин Досев е свещеник. В София са трима
и аз ги познавам. Зуека по принуда е станал
шофьор, защото бизнесът му куца. Като цяло
имаме широк спектър от персонажи. Имахме
консултанти от таксиметрова фирма, кои-
то изчетоха всички варианти на сценария за
по-голяма достоверност. Не бих казал, че сме
идеализирали някакъв тип шофьори за сметка
на други.
Защо киното ни не се възползва от актьор като Васил
Василев-Зуека, който прави страхотни изпълнения
във всички Ваши филми?
– Аз не мога да говоря от името на моите колеги.
Изключително ценя Зуека като актьор и във
всеки един филм намирам роля за него. С уго-
ворката, че всеки път минава през кастинг и
се бори за ролята. Интересното в случая е, че
този път го бях извикал за друг епизод. Вечер-
та преди кастинга му звъннах и го помолих, ако
може да помисли и върху този.
За кратко време се подготви и в крайна сметка
го избрахме заролята, която изпълнява във филма.
Защо решихте да вкарате белетристичен елемент
в драматургията – разказа „Мъка“ на Чехов? От
критическите отзиви след „Златна роза“ стана
ясно, че много хора не харесват епизода и твърдят,
че стои изкуствено.
– Аз в работата на критиците не се бъркам. А за
конкретния епизод съм чувал само добри мне-
ния и лично много си го харесвам. Във Франция
например казаха, че епизодът по Чехов е един
от най-силните. За мен всички епизоди са ор-
ганична част от филма и не мога да съдя кой е
станал повече или по-малко успешно. Отдел-
но смятам, че е много полезно човек периодич-
но да си препрочита Чехов. За съжаление, той
е плашещо актуален днес в България. Аз живея
тук и правя филми за българската действи-
телност, която смятам, че познавам, и от
тази гледна точка нещата си паснаха много
лесно. Единствено променихме персонажът да
не е файтонджия, а шофьор на такси – всичко
останало си е едно към едно.
Разказът естествено си дойде на мястото, наравно
с останалите истории, вдъхновени от действителността?
– Абсолютно да. В основата на всеки разказ е ис-
тинска история, която е развивана и прера-
ботвана за нуждите на сценария.
Защо почти не се чува глас на диспечер в такситата?
– Целият смисъл на филма беше да бъде максимално
реалистичен. В момента 95% от такситата в
София нямат диспечер.