Седмочисленици и гълъби

Руси Чанев и Марин Янев изиграха Кирил и Методий в „Константин Кирил Философ“, филм на реж. Георги Стоянов, който имаше премиера на 23 Май (нарочно избрана дата) 1983 в зала 1 на НДК. Филмът беше дълъг – 240 мин. и създаден по поръчка на БТ (старото име на БНТ). За телевизията бяха направени 6 серии с общо вре­метраене 323 мин. Сериите бяха кръстени от

сценариста Никола Русев така:

1. серия – „Солунското чудо“ – 56 минути
2. серия – „Душата на езика“ – 57 минути
3. серия – „Изборът“ – 55 минути
4. серия – „При сарацините“ – 55 минути
5. серия – „В началото бе словото“ – 55 минути
6. серия – „Повикът на кръвта“ – 45 минути.

Философът Фотий* е арменец по произход. Той има ключова роля в покръстването на славя­ните и мисиите на братята Кирил и Методий. Основна роля има и в спора “Filioque” с Римския папски престол, станал причина за схизмата меж­ду Източната и Западната църква.

В манастира Полихрон (сега Свети Полихрон) през 851 се замонашва Методий. След мисията си при сарацините Константин-Кирил Философ също се установява в манастира. Там през 855 двамата братя създават първата славянска азбу­ка – глаголицата. (Този манастир днес се намира в Турция, Бурса, планината Улудаг – Олимп, наричан често Малък Олимп.)

Българската православна църква е определила 27 Юли – Деня на успението на св. Климент Охрид­ски – и за Ден на светите Седмочисленици.

Седмочисленици е събирателно название на 7 светци, почитани от българската православ­на църква, но и от други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Това са братята Кирил и Методий и техните пет ученици, които идват в България – Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата не включва към тях Константин Преславски, тъй като не е ка­нонизиран, въпреки че е смятан за пряк ученик на Методий.

Стенописи със Седмочислениците има в ма­настира „Свети Наум“ край Охрид, а също така и в манастира „Арденица“ в Албания.

Стенописът на снимката е от църквата „Свети Седмочисленици“ в София. Изображения­та са 8 на брой. Колкото са и гълъбите, накацали отпред.

След повече от триста дни Ной изпраща от ковчега, плаващ във водата, един гарван, за да разбере има ли земя някъде. Гарванът не се връща и тогава Ной изпраща гълъб. Гълъбът идва с пресен маслинов лист (Битие 8) и Ной разбира, че спасе­нието е близо.

А каква е историята на църквата „Св. Сед­мочисленици“ (Черната джамия) в София и защо там се намира гробът на Петко Каравелов (пред олтарната страна на храма) ще напиша в някой друг брой на списанието.