Подредените в квадрат околo „тепиха“ чаши за вино и листовете с текст между тях засилват ефекта на визуалното въздействие като съвкупност от кодове, съдържащи послания за посветени или просто любопитни зрители.
Психологичният аспект се отнася до езика на тялото. Солото е пример за директната проекция на душевните движения в граничещо с натурализъм физическо поведение. Тялото, разгледано в традицията на постмодерния възглед, е изложено като обект, разтърсван от различни душевни състояния. Те се демонстрират чрез сведено до конвулсии движение, до бавни пълзящи придвижвания, или чрез определени телесно-емоционални състояния, застинали в бавно променящи се позиции: нега, бунт, предизвикателност, истерични припадъци, апатия, копнеж, агресия и пр., разположени в болезнената тоналност на самотата.
Голямото постижение на солото е, че при цялата сила на отчаянието, депресията и лудостта, то остава естетически дистанцирано и поради това на моменти е дори смешно. Представената трагикомедия е „посолена“ с Пруст, който изиграва ролята на преводач на чувствата на героинята солистка. Има дължини, които могат да се оберат, но като цяло действието се разполага добре във времето.
В театрално отношение силна роля играе здравата драматургична конструкция -семпла, чиста, разделена на четири ясно разграничени части, всяка със собствен визуален и движенчески код. Частта, в която героинята се отъждествява с текста или с героинята на Пруст, е силен драматургичен акцент, подчертан от строгите очила, през които текстът бива прочетен с равната интонация на патоанатом.
Галина Борисова в „Тук долу всички люляци умират”
Галина Борисова в „Тук долу всички люляци умират”