Роземари Трокел

авторът да плете или бродира, ако е от мъжки пол. Особено в годините, когато е пикът на нео­експресионистичната живопис на Новите диви в Германия. Смисълът на производството на ръка или с механични средства има голямо значение за Роземари Трокел.

Тя е може би най-популярна с нейните така наречени „плетени картини“, показани за пръв път през 1985 в Rheinisches Landesmuseum в Бон. Най-важното за тях е фактът, че мотивите са рисувани на компютър, а плетивото е машинно. Най-ранните, малки по формат, създават впечат­ление за пуловери с техните хоризонтални и вер­тикални райета. По-късно тя увеличава формата и към абстрактните мотиви се добавят мотиви, идващи от политиката или рекламата. Най-по­пулярни са комбинациите от свастика със сърп и чук, както и заекът, символ на Плейбой, и логото за качеството за вълната Woolmark. Те са компози­рани в равномерни конфигурации, точно като мо­тивите в текстилните десени. Тук се вижда кон­фликтът с патриархални стереотипи – типично женски са „декоративните“ занимания, типично мъжки са търговията, политиката и сексът, и не на последно място живописта. Механичното мултиплициране на символи в контекста на ориента­цията на Трокел като концептуална художничка хвърля камък в градината на традиционната жи­вопис, особено абстрактната, която величае ръч­но създадения образ, предаващ единствено неясна информация за душевния свят на автора.

Методът за машинно плетене играе същест­вена роля в разбирането на Трокел, която в нача­лото на кариерата си се намира на художествена територия, изключително доминирана от мъже – в управлението на музеите и галериите, и в ху­дожествените групи. Най-вече тогава е бумът на неоекспресионизма и на пазара на изкуството – време, когато цените скачат главоломно и така