Роземари Трокел

ните се оказват със статут на художествено произведение, наблюдавано в рамките на високо авторитетна изложба. Но също така, като се има предвид цялостното творчество на Трокел, може да препрати към един широко експлоатиран проблем на феминисткото изкуство – за съще­ството, което е пасивно и обект на наблюдение, особено в контекста на отношенията между ху­дожници от двата пола.

Въпросите за пола и позициите на жените в професиите и обществото е тема, която Ро­земари Трокел развива от самото начало на ка­риерата си. Още от първите години на 80-те определени обекти и материали стават нейна запазена марка – текстил, ръкоделия или дома­кински уреди като например котлони и ютии. Като цяло тя никога не е била обвързана с опре­делени изразни средства, нито се старае да под­държа разпознаваем личен почерк, но точно тези материали и най-вече смисъла, който носят, са съществени за разчитането на много от идеите ù. През 1988 създава работата “Cogito Ergo Sum” („Мисля, следователно съм“) – текстът е избро­диран с разкривени букви върху платно, опъна­то на рамка. В контекста на творчеството на Трокел думите на Декарт променят смисловата си посока главно заради техниката на изпълне­ние. Защото се предполага, че е малко вероятно