В анализите на работите ù често се срещат препратки към Йозеф Бойс. Като почерка в рисунките например или сложно кодираните символизиращи форми и мотиви. Всъщност не е била сред неговите студенти, но днес преподава в същата художествена академия в Дюселдорф, която остава в историята със скандалите и нетрадиционните преподавателски методи на Бойс през 60-те. Всъщност тя не е негов последовател, а по-скоро критик. Нейното мото “Every Animal is a Female Artist” е директна препратка към неговото “Every Man is an Artist” от 1978 и към кардиналната му увереност, че изкуството е доминирано от мъжествеността, присъстваща широко в индивидуалния му репертоар от символи.
Мотото на Трокел обяснява до голяма степен и нейното специално отношение към животните. В статия за нея се казва следното: „Философите имат нужда от животните като разграничение от човешкото съзнание, докато расистите имат нужда да сравняват хората и животните, за да дефинират предполагаема малоценност. Трокел наистина убива с един куршум два заека, правейки връзка между правата на животните и правата на жените. Не за да претендира, че те са едно и също, а за да посочи, че не разграничението между тях е проблемът или оприличаването на някакво животно до който и да е човешки вид, а ценностната система, която би допуснала такова сравнение (хората са като това или онова животно и затова могат да бъдат третирани по определен начин и т.н.)“.*
Един от най-популярните ù проекти е именно в тази посока – съвместна работа заедно с Карстен Хьолер, развиваща се между 1996 и 2000. През 1997 на Documenta 10 в Касел, Германия, те представят „Къща

Без название
1993
Молив на хартия
33 x 24 cм
© VG Bild-Kunst
Фотограф: Бернхард Шауб

Без название
1993
Молив на хартия
33 x 24 cм
© VG Bild-Kunst
Фотограф: Бернхард Шауб
за прасета и хора“, като буквално създават дом за живеене за група прасета в рамките на изложбата с най-високия статут в света на съвременното изкуство. Пространството на кубистичната бетонна постройка е разделено на две части от едностранно огледално стъкло, така че посетителите на изложбата могат да виждат животните, а те само собствените си отражения. Произведението има връзка със съвременния интерес и загриженост, повече на Запад, на третирането на животните. И също така коментира остро критично съвременното общество и взаимоотношения, като поразително напомня за Оруел и днешните медийни интерпретации на неговите идеи. Прасетата в случая са пасивен обект на човешкото любопитство и интерес. От една страна, това може да създаде асоциация със самото изкуството – живот