В анализите на работите ù често се срещат пре­пратки към Йозеф Бойс. Като почерка в рисунките на­пример или сложно кодираните символизиращи форми и мотиви. Всъщност не е била сред неговите студенти, но днес преподава в същата художествена академия в Дюселдорф, която остава в историята със скандали­те и нетрадиционните преподавателски методи на Бойс през 60-те. Всъщност тя не е негов последова­тел, а по-скоро критик. Нейното мото “Every Animal is a Female Artist” е директна пре­пратка към неговото “Every Man is an Artist” от 1978 и към кардинална­та му увереност, че изкуството е доминирано от мъжествеността, присъстваща широко в индивидуал­ния му репертоар от символи.

Мотото на Трокел обяснява до голяма степен и нейното специално отношение към животните. В ста­тия за нея се казва следното: „Фило­софите имат нужда от животните като разграничение от човешкото съзнание, докато расистите имат нужда да сравняват хората и жи­вотните, за да дефинират предпо­лагаема малоценност. Трокел наис­тина убива с един куршум два заека, правейки връзка между правата на животните и правата на жените. Не за да претендира, че те са едно и също, а за да посочи, че не разгра­ничението между тях е проблемът или оприличаването на някакво жи­вотно до който и да е човешки вид, а ценностната система, която би до­пуснала такова сравнение (хората са като това или онова животно и затова могат да бъдат третирани по определен начин и т.н.)“.*

Един от най-популярните ù про­екти е именно в тази посока – съв­местна работа заедно с Карстен Хьолер, развиваща се между 1996 и 2000. През 1997 на Documenta 10 в Ка­сел, Германия, те представят „Къща

Без название
1993
Молив на хартия
33 x 24 cм
© VG Bild-Kunst
Фотограф: Бернхард Шауб

Без название
1993
Молив на хартия
33 x 24 cм
© VG Bild-Kunst
Фотограф: Бернхард Шауб

за прасета и хора“, като буквално създават дом за живеене за група прасета в рамките на изложба­та с най-високия статут в света на съвременно­то изкуство. Пространството на кубистичната бетонна постройка е разделено на две части от едностранно огледално стъкло, така че посети­телите на изложбата могат да виждат живот­ните, а те само собствените си отражения. Про­изведението има връзка със съвременния интерес и загриженост, повече на Запад, на третира­нето на животните. И също така коментира остро критично съвременното общество и взаимоотношения, като поразително напомня за Оруел и днешните медийни интерпретации на неговите идеи. Прасетата в случая са паси­вен обект на човешкото любопитство и ин­терес. От една страна, това може да създаде асоциация със самото изкуството – живот­