Автор: Игор Марковски

Авторпортет на Рембрандт изпълнен с маслени бои

ЛАЙДЕН е малко градче (120.000 жители) в Холандия. От няколко години в този град пишат по фасадите на различните сгра­ди поезия. Този проект се казва “Поезия по стените”. На ъгъла на улиците Breestraat и Ketelboetersteeg и точно срещу кметство­то има стихотворение на български. То е на Данила Стоянова (1961-1984), дъщеря на из­вестния български критик и преводач Цве­тан Стоянов.

Ето това е стихотворението:

Дъждът,

езерото

и вятърът

сънуваха красотата

на един заспал лебед.

Шумоляха перата му.

Скрил глава,

той пътуваше

и сънуваше

в тишината

всичко това.

От 1992, когато се появява първото стихотворение (на Марина Цветаева) има още десетки други, всичките на различни езици. Българското е там въпреки и не зара­ди някой изсулен наш политик или заради ня­кое и друго бедно министерство.

Впрочем този надпис струва точно 1.200 евро. Открит е на 24 Май 2011 благодарение на една българка – Даниела Горчева, която съ­бира необходимата сума чрез открито писмо на страниците на списанието, което издава – “Диалог”.

* * *

В Лайден е роден и Рембранд Хамер­сон ван Рейн – прочут живописец и гравьор (1606-1669). Той е девето дете в семейство­то, което е заможно според представите за онова време. Учи рисуване и отваря собстве­но ателие на 16, а на 25 заминава за Амстердам, където се запознава с Хендрик ван Ойленбург, а по-късно се жени за неговата дъщеря Саския.

Не ще ви занимавам с неговия бурен живот, както и с про­изведенията на изкуството, които са безспорни шедьоври и вие ги познавате добре. Рембранд обичал сам да откупува собствените си произведения, както и да събира ценни пред­мети и картини от други художници.

До средата на миналия век официално се считаше, че Ребмбранд е нарисувал около 600 картини, 2000 рисунки и 400 гравюри. През 60-те години на ХХв се създава и “Проект за изследване на Рембранд” и при внимателно проучване кар­тините му бяха “ограничени” до 300, гравюрите също до 300, а автентичните рисунки до 100. Всяка една картина, за която се знае, че е негова е със специален номер, монографирана и катало­гизирана. Същото важи и за оф­ортите и за всяко едно нещо, което е рисувано от неговата ръка. Останалите (приписвани нему) творби са от негови учени­ци и последователи.

Огромна колекция от него­ви картини е имало в Имперския Ермитаж, но през годините тези творби са продадени, други не са припознати като негови, а една част остават в Москва (Пушкин­ският музей).

Холандия предприема значи­телни мерки и започва да отку­пува творбите на Рембранд. Така и до днес.

* * *