Снимал съм Григор Вачков, стоеше отстрани до­като се извършваше подготовката за следващия кадър. Някои кадри направих дори без знанието на Дюлгеров и по-късно това спаси ,,Мера според мера“. Когато Григор Вачков почина внезапно, дозаснехме филма с дубльор, но тези ,,скрити“ близки кадри свър­шиха безценна работа.

Ако не се лъжа, ,,Живи комини“ е 29-ят игрален филм, който се снима в Ковачевица (включително ,,Сирна неделя“ и ,,Откраднати очи“). Защо това място е толкова магнетично за снимки, а и за жи­веене?

– Не съм сигурен за тази статистика, но мога да кажа кой е първият професионален филм, сниман там – ,,Мъжки времена“. Мога също да кажа, че аз от­крих селото като локация. Бях жури на студентски фестивал за любителски филми и гледах един филм, казваше се ,,Напуснати гнезда“. Просто ме омагьоса това село още при първите огледи през 1975.

Тогава ли решихте, че ще живеете там?

– Когато снимахме ,,Изпит“, исках да си купя къща в с. Долен, но не стана. Тези старинни къщи винаги са ми били мечта. Те ми напомнят за миналото, за пред­ците ни, за това, което е било важно и ценно за тях. В центъра на селото е т.нар. „златен триъгълник“ – църква, училище и читалище. Когато отидохме за втори път на оглед в Ковачевица, проявих интерес и първият софийски заселник, художникът Христо Тодоров, ми показа 14 къщи. Много харесах Чеканова­та къща, нейната история е в основата на сценария за ,,Сирна неделя“. Реставрирам я цял живот. В съ­щото време писателят Георги Данаилов обикаляше смолянските села с група приятели, търсеха хубаво село, за да си купят къщи. Художникът на ,,Мъжки вре­мена“ Ангел Ахрянов обаче ги насочил към Ковачевица. След една седмица Георги Данаилов вече беше купил своята къща. Селото е разположено като в шепа. Реката е под него и през зимата студеният въздух се спуска по нея, а от Беломорието идва топло тече­ние. Точно в тази местност те се срещат и на това се дължи по-мекият климат. А когато е мъгливо, се образува голямо кълбо, което сякаш се катери наго­ре. Наричаме го ,,Явлението“.

„Живи комини“

Цялостната визия на селото също е много благо­дарна за кино.

– Къщите са огромни, с открити чардаци. Не е слу­чайно, че са строени по този начин, съобразно кли­мата и разположението на терена. Къщите са на три ката – първият за добитъка (служи и за „парно“), вторият със затворен чардак за зимата, а третият – отворен за лятото. Освен това хората са много свободолюбиви, защото винаги са били изолирани – „на края на света“. Пътят до селото се направи чак през 80-те години.

Как избирате операторите, с които работите? Как се разбирате с тях?

– Никога не е било проблем да се разбираме. ,,Киното се прави с приятели или с много пари“, както казва Георги Дюлгеров. Двама от операторите ми са ми били асистенти и приятели през годините – Иван Тонев (,,Сирна неделя“) и Пламен Сомов (,,Откраднати очи“), така че те познаваха моя вкус, а аз техния. Те споделят моя основен принцип – трябва да се рабо­ти предимно за актьорите.

Последните два филма направих с оператори от най-новото поколение – Веселин Христов (,,Пеещите обувки“). Гледах два кадъра от първия му филм – един в интериор и един по-общ навън и усетих, че е добър. Бях запознат с работата на Делян Георгиев и него­вия тънък, почти музикален усет, а той ме запозна с Кирил Проданов, който в крайна сметка стана първи оператор на ,,Живи комини“.

Доколкото знам обаче не сте преподавали.

– По принцип мисля, че освен теоретичната част на филмовото обучение, креативната трябва да се по­ема от хора с професионални постижения в киното. Така, както беше някога в НАТФИЗ – най-добрите да взимат класове. Това е един вид запазена марка, носи името и индивидуалността на конкретен творец преподавател. Имал съм покана на два пъти от Борислав Пунчев още в първите години от създаването на кинофакултета. Не приех, смятах, че ми е много рано да се раздвоявам между активно снимане и препода­ване. То нямаше и да е възможно. Освен това смятам, че практиката в операторското майсторство е най-доброто обучение – в този смисъл аз имам уче­ници, така, както моят учител, без да е академичен преподавател, беше Димо Коларов. Но преди няколко години преподавах за кратко драматургия в СУ ,,Св. Климент Охридски“. Беше ми приятно. Накрая изпи­тът беше практически, а не теоретичен – написан сценарий. Много от тези студенти станаха режи­сьори и базираха първите си филми на тези сценарии.

„Живи комини“

В момента Георги Дюлгеров, с когото заснехте първия си филм – ,,Изпит“, пише мемоари. Имате ли нужда в момента от подобна равносметка?

– Дюлгеров има още какво да каже като сценарист и режисьор. Той е един от доказалите се автори и преподаватели с ярка гражданска позиция и има спо­собността да върши много неща наведнъж. Той е от преподавателите, които се раздават безрезервно на своите ученици. Интересна, ерудирана, многопо­сочна личност и най-важното – толерантен и добър човек е Георги Дюлгеров. Убеден съм, че неговите знания, философията му, разказът за творческите и житейските му истории, събрани в книга, ще бъдат не само увлекателно четиво, но и полезно помагало за следващите поколения кинотворци. Тук е място­то да изразя омерзението си от начина, по който неговите проекти в последните години биват от­хвърляни. Все пак става дума за едно от знаковите имена на българското кино. Аз лично не съм мислил да правя все още равносметка на изминалите години. Надявам се, че поне още един важен за мен филм ще мога да заснема.