- Кой от въпросите ми е най-добър и защо?
– Всичките ти въпроси се оказаха неочаквано добри за нивото на сегашната ни културна журналистика. Благодаря ти за тях. Много често отказвам интервюта заради въпросите, които те обричат на дребнотемие и клюкарство. Нямам склонността да правя класации като в риалити форматите. Приемам, че хората са различни, въпросите са различни и всички са по своему ценни.
„Контрабасът“ – 300 пъти на сцената на Народния театър с реж. Пламен Марков
- А кой въпрос ми е най-лош и защо?
– Виж горния отговор. Все по-рядко с годините се изявявам като прокурор и всезнайко. И то не защото нямам мнение, но не мисля, че имам право да го натрапвам на другите.
- Какво бихте попитали мен?
– Кева, как успяваш все още да си държиш главата над водата с подобни въпроси? И защо рубриката ти е „Да поговорим със звездите?“, а не е „Да поговорим със слънцата?“ Все пак звездите светят с отразена светлина.
Отговорът на К. Апостолова: Под водата също могат да се задават въпроси. А рубриката се казва така, защото театралното слънце е едно – Мелпомена, нали? – а нейните осветени театрални служители, в случая вие, много повече.
- На кой театрален професор да задам същите въпроси?
– На проф. Ивайло Христов.
- Кой въпрос бихте му задали вие?
– Няма да му го задам публично. Ние с него, с проф. Атанас Атанасов и доц. Пенко Господинов често си говорим и обсъждаме тези въпроси. Те имат какво да кажат по тях. Ние се опитваме да правим малки, но важни стъпки, да решаваме някои от проблемните казуси в рамките на НАТФИЗ
ВЪПРОСЪТ на проф. Красимир Спасов (интервюто с проф. Кр. Спасов е публикувано в сп. „АРТизанин“, бр. 20, б.а.) към проф. Пламен Марков: „Имате ли мечта за българския театър?“
ОТГОВОРЪТ на Пламен Марков: Краси е като инженер. Неговите театрални анализи и конструкции са непостижими. Цял живот ще му бъда благодарен за това, което съм научил от него като негов асистент-режисьор. Той е един от моите най-важни Учители. Моята мечта е свързана и с негови идеи: театралната ни система да бъде по-здраво конструирана, да не се клатушка конюнктурно, постоянно насам-натам. Да не я управляват случайни хора, което често се случва, а само тези, които имат воля и разум да я придвижат напред.