- Това, че има и по-зле, добре ли е? Какво казва професорската логика?
– Моят професор Сашо Стоянов ни казваше: „В театъра следващият ден е винаги ново начало, винаги има следващ ден. Ако си имал голям успех вчера, започни деня като че си имал голям провал и днес трябва да преодолееш щетите, ако си имал провал, започни със самочувствието, че вчера си постигнал голям успех.“ Всеки нов ден в нашето живо и непредвидимо изкуство е и нов шанс. Всеки ден! След тъмнината идва светлина, след буреносния дъжд – слънце. Подарен ни е всеки ден и от нас зависи да го направим смислен и вълнуващ.
Пламен Марков между Тарковски и Шукшин пред ВГИК
- Колегиална коректност ли е прикриването на провали?
– Не е работа на колеги публично да критикуват други колеги. Има конкурентна нечистоплътност да оценяваш публично провала на колегата и да се включваш в хора на ериниите. Никой от тези, които създават нещо, не е гарантиран от провал. По-добре е да замълчиш, отколкото да злорадстваш и да се възмущаваш. Възмущението дежурно е запазено за тези, които сами нищо не създават.
- Театралните мании на проф. Пламен Марков?
– Моето любопитство е безкрайно. Ако някой ден не науча нещо ново, ако не проуча нещо ново, ако не се провокирам сам към нещо, което не знам как точно да направя, този ден е празен за мен. Затрупан съм с безброй много книги, винаги неудовлетворен колко още не зная и не умея. Това е мания и болест: постоянно имаш усещането, че не правиш нещата, както трябва. Развивам болезнено чувство за отговорност за неща, които явно не са в периметъра да ги разрешавам. Толкова съм свикнал да съм постоянно на педали, че не зная как да почивам. Не мога да се изплъзвам и изхлузвам, поемам отговорности за неща, за които нямам вина. Готов да се изправя доста глупаво срещу стената на другите, отстоявайки собственото си мнение и честолюбие. Високомерен съм, за да използвам ценната инструкция: „Вдигай повече шум около себе си и боговете са почнали по същия начин“. Предпочитам да работя, вместо да се грижа за създаване и разпространение на митове.
Пламен Марков и Георги Калоянчев