публична личност и имаш амбиции да налагаш твои виждания за нещата на другите, опитвайки се да ги съблазниш, увлечеш и да ги направиш твои партньори в постигането на своите мечти.
Първата режисьорска година в Сливен
- Какво поставяте в кавички?
– Всъщност всичко. Нищо не трябва да се взема прекалено на сериозно и трябва да знаем, че има и друга гледна точка, която поставя нашите усилия в кавички.
- Погрозня ли театърът ни?
– Поевтиня, а пък стана по-претенциозен. Театърът ни има проблем с комуникацията. Той често не разказва простичко впечатляващи и вълнуващи истории и публиката често не го забелязва. Той е вгледан в пъпа си, често е лъжлив и спекулативен, но иска всички да му вярват и да го обичат. Пълноценното и равностойното общуване с публиката често е проблем за театралите.
- На какво сте пазач?
– Вярвам, че има важни бариери, които не трябва да бъдат прескачани, защото навън е пустош и самолюбие. Опитвам се да създавам критерии у студентите си и да ги предпазвам в една свирепа и компромисна действителност. Понякога успявам, понякога не, но съм на поста си, за да не се срине всичко, в което вярвам и което изповядвам.
Пламен Марков и Елена Цикова на път за Колумбия
- Има ли нужда българският театър от стволови клетки?
– Откъде да ги вземем. От чужбина ли да ги внесем, от гробовете на славните ни предшественици ли да ги извлечем. Театърът ни има нужда от памет и от ясна перспектива какво иска да бъде в бъдеще. Настоящето е проблемно. Има много битак, но има и свежи струи и потоци. Надяваме се на зрелостта на бъдещите театрали. Днес те са студентчета, неопит