МЕЖДУ РИТУАЛА И ЧУВСТВАТА
Станислава Николова
Златю Бояджиев e един от колосите на новата българска живопис, чиито творчески постижения доказват силата на човешката воля и дух. Интересен, оригинален и сложен талант, дълбоко и духовно свързан с родното място, превърнал го в неизчерпаем източник на сюжети. Изкуството на художника има своя символна същност. Всичко в него говори на някакъв иносказателен език – слънцето, планината, чинарът, животните, хората, техните пози, жестовете и действията. Като че ли зад привидната външна обвивка се крие една вътрешна, духовна страна, която Златю Бояджиев се опитва да ни покаже.
Това важи особено силно за картините на твореца, посветени на зимните празници, свързани с Коледа, с кукерите и пързалките из стръмните улици на стария Пловдив и Асеновград. В тях често се открива разказ, съдържащ биографична информация, включваща преживявания и спомени, нещо като дневник, който може да бъде разчетен от всеки запознат подробно с живота и съдбата на автора. Такъв е случаят с картината „Нашият двор – Брезово“, 1961. На пръв поглед композицията показва битова сцена, свързана с родното Брезово и живота на село. При по-внимателно вглеждане обаче ще видим, че има отношение към Коледните празници и спомените от детските години. Тях насища с емоционална стойност в един личен и свой, цялостен свят. Тази разширеност на темата е вътрешно присъща за него, затова я разработва с привързаност, с принадлежност и обич. В центъра на сюжетния разказ е родната къща, със строго йерархично разпределение на животните в двора. С пропорционално умаление са подредени отделните групи. Композицията е скрепена по метод, художествено преобразен и напомнящ за миниатюрите. В ляво е стадото от крави, в дясно – козите, пред тях е запазено място за домашните птици (кокошки и петли). Има го и едноухото магаре, също част от детството на художника. Всичко е подредено в строга линейна система и е решено в светъл и жизнерадостен колорит, напомнящ за чистотата в детската рисунка. Без да се съобразява с перспективните закони, в стремежа да покаже всичко от това скъпо място, съхранено в съзнанието, художникът конструира композицията подобно на карта, гледана от различни посоки и убежни точки. За да подсили внушаваната идея, отдава голямо значение и на второстепенни персонажи.
Златю Бояджиев. Нашият двор – Брезово, 1961, м. б., платно, 120 х 180 см Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“, Пловдив
Старата бащина къща е центърът на композицията. Пред нея, в средата на двора, се открива сцена, свързана с подготовката за Коледа и ритуално убитото вече прасе. Атмосферата тук не е тягостна. Няма страдащо животно. Цветовата палитра е жизнерадостна, изпълнена в светли и охрови тоналности. Всички роднини и близки са се събрали навън, около огъня в очакване на предстоящия празник и пиршество. Вижда се любимата му Баба Злата, суетяща се около огъня, с обичайната и премяна – бяла забрадка и риза с бели ръкави. Художникът често я изобразява в платната си. Заедно са децата, братовчеди, баби, лели, чичовци и животни. Всички с присъствието си озаряват и изпълват с живот мястото. Духът на художника живее сред своите радости, свързани със спомена от детството, с хората и животните. Обичта му към тях присъства не само в тази картина, но и в много други композиции. Самият той споделя „… и човекът, и животното, и природата ме интересуваха със същността си. Още от малък се питах конят като изпръхти – какво иска да ми каже; магарето защо така се държи, кучето? Обичах да изобразявам всякакви хора – фини и прости, и подли, и благородни. Което съм показал, то е идвало от само себе си, без мъчнотии. Но нали у всекиго има от всичко по малко, трябва да се намери съотношението – оттам идват мъчнотиите на твореца.