МЕЖДУ РИТУАЛА И ЧУВСТВАТА

Станислава Николова

Златю Бояджиев e един от колосите на новата българска живопис, чиито творчески постижения доказват силата на човешката воля и дух. Интере­сен, оригинален и сложен талант, дълбоко и духовно свързан с родното място, превърнал го в неизчерпа­ем източник на сюжети. Изкуството на художника има своя символна същност. Всичко в него говори на някакъв иносказателен език – слънцето, плани­ната, чинарът, животните, хората, техните пози, жестовете и действията. Като че ли зад привидна­та външна обвивка се крие една вътрешна, духовна страна, която Златю Бояджиев се опитва да ни по­каже.

Това важи особено силно за картините на твореца, посветени на зимните празници, свър­зани с Коледа, с кукерите и пързалките из стръм­ните улици на стария Пловдив и Асеновград. В тях често се открива разказ, съдържащ биогра­фична информация, включваща преживявания и спомени, нещо като дневник, който може да бъде разчетен от всеки запознат подробно с живота и съдбата на автора. Такъв е случаят с картина­та „Нашият двор – Брезово“, 1961. На пръв поглед композицията показва битова сцена, свързана с родното Брезово и живота на село. При по-вни­мателно вглеждане обаче ще видим, че има от­ношение към Коледните празници и спомените от детските години. Тях насища с емоционална стойност в един личен и свой, цялостен свят. Тази разширеност на темата е вътрешно присъ­ща за него, затова я разработва с привързаност, с принадлежност и обич. В центъра на сюжетния разказ е родната къща, със строго йерархич­но разпределение на животните в двора. С пропорционално умаление са подредени отделните групи. Композицията е скрепена по метод, худо­жествено преобразен и напомнящ за миниатюри­те. В ляво е стадото от крави, в дясно – козите, пред тях е запазено място за домашните птици (кокошки и петли). Има го и едноухото магаре, също част от детството на художника. Всичко е подредено в строга линейна система и е решено в светъл и жизнерадостен колорит, напомнящ за чистотата в детската рисунка. Без да се съобразява с перспективните закони, в стремежа да покаже всичко от това скъпо място, съхранено в съзнанието, художникът конструира композици­ята подобно на карта, гледана от различни по­соки и убежни точки. За да подсили внушаваната идея, отдава голямо значение и на второстепен­ни персонажи.

Златю Бояджиев. Нашият двор – Брезово, 1961, м. б., платно, 120 х 180 см Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“, Пловдив

Старата бащина къща е центърът на композицията. Пред нея, в средата на двора, се открива сцена, свързана с подготовката за Коле­да и ритуално убитото вече прасе. Атмосфера­та тук не е тягостна. Няма страдащо животно. Цветовата палитра е жизнерадостна, изпълнена в светли и охрови тоналности. Всички роднини и близки са се събрали навън, около огъня в очак­ване на предстоящия празник и пиршество. Виж­да се любимата му Баба Злата, суетяща се около огъня, с обичайната и премяна – бяла забрадка и риза с бели ръкави. Художникът често я изобразя­ва в платната си. Заедно са децата, братовчеди, баби, лели, чичовци и животни. Всички с присъст­вието си озаряват и изпълват с живот мястото. Духът на художника живее сред своите радости, свързани със спомена от детството, с хората и животните. Обичта му към тях присъства не само в тази картина, но и в много други компо­зиции. Самият той споделя „… и човекът, и жи­вотното, и природата ме интересуваха със същ­ността си. Още от малък се питах конят като изпръхти – какво иска да ми каже; магарето защо така се държи, кучето? Обичах да изобразявам всякакви хора – фини и прости, и подли, и благо­родни. Което съм показал, то е идвало от само себе си, без мъчнотии. Но нали у всекиго има от всичко по малко, трябва да се намери съотноше­нието – оттам идват мъчнотиите на твореца.