Загрявка на зрителите с Театър „Атом“. Снимка: Стефан Зефиров

Фабиан Барба през 2015 и „4 хореографски портре­та“ на белгийката Кристин де Смет през 2014 г.), то новата тема, която разбужда духовете и дис­кусиите днес, е все по-разпространяващата се практика за представяне на хореографски произ­ведения в контекста на музейни и галерийни прос­транства и биеналета извън черната сценична кутия. На каква основа и какви са последствията от това взаимодействие между танца и инсти­туциите на визуалните изкуства разискваше лекцията „Танц и пърформанс в контекста на из­ложби и галерии“ на Марияна Цветкович, културен мениджър и изследовател на визуалните изкуства и съвременния танц от Сърбия. За да направи ди­ректно протягане между двете сфери, лекцията се проведе в новото пространство за съвременно изкуство в София – Галерия „Структура“, и при­влече като публика артисти и специалисти от изпълнителските и визуалните изкуства, както и от културологията. Именно това разширяване на полето на интерес и пресрещане на различни общ­ности беше целен резултат. Лекцията се вписа в един вече широко развиващ се дискурс върху нова­та музеология и представянето и архивирането на пърформанс в музейни институции, на който у нас се даде тласък с лекции от поредицата „Въ­ведение в съвременното изкуство“ на фондация „Отворени изкуства“, като от своя страна даде гледната точка на танца и хореографията. Об­съждайки темата „танц“ и „музей“, неизменно пър­во се коментират точките на разминаване между тях. Какво е мястото на танца като ефимерно из­куство на тялото във времето и пространство­то, което се състои единствено в мига на свое­то изпълнение, в музея – пространство на памет и съхраняване на изкуството в качеството му на материален обект? Къде се пресичат интереси­те им и къде взаимодействието започва да рабо­ти с обратен знак? За да подготви за тези въпроси, Марияна Цветкович първо направи кратко въведение в историята на предста­вяне на танц в контекста на музеи и галерии с фокус върху трите най-влия­телни (а и най-изследвани) в това отношение инсти­туции – Музея за съвремен­но изкуство МоМА и музея „Уитни“ в Ню Йорк, както и Тейт Модерн в Лондон. Това е история, в която танцът навлиза в музея в края на 30-те години пър­во именно като обект, под формата на документа­лен архив – книги, скици и снимки предимно върху сценография на танцови представления (реалната връзка с визуално-плас­тичните изкуства), после преминава през интереса на пърформанс артисти към музейните и галерий­ни пространства през 60-те и 70-те години, до­като след 2000-те години музейните институции виждат в програмиране­то на танц възможност за собственото си обно­вяване и разнообразява­не, за постигане на ново качество на музейното преживяване и привличане на публики. Контекстът на музея изменя до голяма степен конвенциите на представяне и възприема­не на танц. Марияна Цвет­кович отбеляза, че общият знаменател, който обеди­нява