ография и информация, която неговото тяло и присъствие носи в края на сценичната му кариера. Немаловажен акцент е, че той, освен всичко друго, има влияние върху някои български хореографи. Чисто естетически интересно беше да се наблюдава подходът му към създаване на солата. В тях Томкинс не се стреми да пресъздава хореографии или документални истории за избраните революционери в танца от изминалия век. Той по-скоро влиза в личен диалог с миналото, като превежда през собствената си еклектична естетика знакови елементи от тяхната, с изключително внимание към детайла и театралния реквизит (благодарение на Жан- Луи Баде). Неговите сола отговор на Нижински/Герт/ Бейкър/Шепард изглеждат и като спомен за иронията и игривостта на постмодернизма, заменени от днешна гледна точка с респект, особен вид емпатия и чувствителност към оригиналите. Присвоени от тялото на Томкинс и преработени през собствената му естетика, те присъстват като асоциации, усещане, възбуждане на паметта. В съзнанието възникват и продължават образи от „Следобедът на един фавън“ на Нижински, само маркиран с прочутото фронтално, изпънато като във фреска движение на ръката; диаболичната гротесност на Валеска Герт по странен начин се усеща и прокрадва зад светещите пластмасови дяволски рогца на Томкинс и т.н. Солото му, само по себе си вече своеобразен исторически документ, не се възприе еднозначно от публиката. Но потенциалът в противоречивите реакции се състои в това да се занимаем по-обстойно с въпроса как гледаме танцово представление, в кое се полага неговата стойност и т.н.
„Опиянение и гняв“, Лигна & Стефан А. Щерев, Емилиян Гацов-Елби, снимка: Jörg Baumann
Фестивалът представи и продукции на две многообещаващи имена, които в момента се заявяват на международната танцова сцена. Гледането на танц като наблюдаване на непосредствено случване „тук и сега“, а движението като негова естествена среда – това е посоката, в която младият израелски хореограф Ури Шафир развива „Хабитат“. Той разполага дуета си със Зуки Рингарт между фиксираната хореография и импровизацията, между структурата, следваща прекрасните „Голдберг-вариации“ на Бах, и импулсите, идващи от настоящия момент на представлението като случване „на живо“. Двамата изпълнители присъстваха едновременно като затворена, предопределена и отворена система – те поемаха реакции от публиката, вклиняваха се в нея, оставяха тялото и движението на свободен ход. Едно представление, което зареди с усещане за свобода, удоволствие от наблюдаването на движението на телата и играта с него. В съвсем друга посока беше „Пориви“ на младия френски танцов артист Бенжамен Бертран в дует с Леонор Цурфлю. То удовлетвори потребностите от наблюдаване на прецизна техничност и въздействащ телесен език, създаден въз основа на завихрящ непрекъснат поток от вълнообразни движения – една утвърдена посока в танца да търси източник и форма на движения в природни феномени (вятъра, водата и т.н.).
„Жените-чудо“, хореография: Мелани Лейн, снимка: Hannes Kempert
За трети път на „Антистатик“ гостува немският медия и пърформанс колектив „Лигна“ с новата си копродукция с българските артисти Стефан А. Щерев и Емилиян Гацов-Елби „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“. Имала съм възможност да участвам в различни продукции на „Лигна“ в Германия и България. Именно да участвам, защото при тях разделението между играещи и зрители е отменено. Всеки посетител е снабден с радиоустройство и слушалки, през които под артистична форма получава инструкции за действие и се потапя в ситуация на ръба на фикционалното и реалното, която рефлектира принципите на нормиране и управление на поведението в различни публични и частни места, подложени на наблюдение – градски пространства, търговски центрове, гари и др. „Лигна“ нарича своята практика „радиобалет“, или „упражнения по слушане на радио в публично пространство“, и тя е директно повлияна от радиотеорията на Бертолт Брехт от 30-те години. Те по свой начин разработват неговия призив радиото да се използва за интервенции в публичното пространство, да има просветителска функция и да организира абстрактната констелация от пасивни слушатели в активни „производители“ на действия. Проектите им досега, които познавам, бяха неизменно насочени към пораждане на алтернативно поведение и субверсивни действия, които преобръщат или се измъкват от „регламента“ на присъствие в съответните нормирани пространства. Те вменяваха на участниците роля на своеобразни конспиратори активисти, в което имаше игрови и политически заряд, който не пораждаше във включилите се в играта няка
„Голем“, режисьор: Анна Данкова, част от Българска танцова платформа, снимка: Боряна Пандова