ография и информация, която неговото тяло и присъствие носи в края на сценичната му кариера. Немаловажен акцент е, че той, освен всичко друго, има влияние върху някои бъл­гарски хореографи. Чисто ес­тетически интересно беше да се наблюдава подходът му към създаване на солата. В тях Томкинс не се стреми да пресъздава хореографии или документални истории за избраните революционери в танца от изминалия век. Той по-скоро влиза в личен ди­алог с миналото, като пре­вежда през собствената си еклектична естетика знако­ви елементи от тяхната, с изключително внимание към детайла и театралния рек­визит (благодарение на Жан- Луи Баде). Неговите сола отговор на Нижински/Герт/ Бейкър/Шепард изглеждат и като спомен за иронията и игривостта на постмодер­низма, заменени от днешна гледна точка с респект, осо­бен вид емпатия и чувстви­телност към оригиналите. Присвоени от тялото на Томкинс и преработени през собствената му естетика, те присъстват като асоци­ации, усещане, възбуждане на паметта. В съзнанието въз­никват и продължават обра­зи от „Следобедът на един фавън“ на Нижински, само маркиран с прочутото фрон­тално, изпънато като във фреска движение на ръката; диаболичната гротесност на Валеска Герт по странен начин се усеща и прокрадва зад светещите пластмасови дяволски рогца на Томкинс и т.н. Солото му, само по себе си вече своеобразен исторически документ, не се възприе еднозначно от публиката. Но потенциалът в противоречивите реакции се състои в това да се за­нимаем по-обстойно с въпроса как гледаме танцово представление, в кое се полага неговата стойност и т.н.

„Опиянение и гняв“, Лигна & Стефан А. Щерев, Емилиян Гацов-Елби, снимка: Jörg Baumann

Фестивалът представи и продукции на две многообещаващи имена, които в момента се заявяват на международната танцо­ва сцена. Гледането на танц като наблюдаване на непосредствено случване „тук и сега“, а движението като негова естествена среда – това е посоката, в която младият израелски хореограф Ури Шафир развива „Хабитат“. Той разполага дуета си със Зуки Рингарт между фиксираната хореография и импровизацията, между структурата, следваща прекрасните „Голдберг-вариации“ на Бах, и импулсите, ид­ващи от настоящия момент на представлението като случване „на живо“. Двамата изпълнители присъстваха едновременно като за­творена, предопределена и отворена система – те поемаха реакции от публиката, вклиняваха се в нея, оставяха тялото и движението на свободен ход. Едно представление, което зареди с усещане за сво­бода, удоволствие от наблюдаването на движението на телата и играта с него. В съвсем друга посока беше „Пориви“ на младия френ­ски танцов артист Бенжамен Бертран в дует с Леонор Цурфлю. То удовлетвори потребностите от наблюдаване на прецизна технич­ност и въздействащ телесен език, създаден въз основа на завихрящ непрекъснат поток от вълнообразни движения – една утвърдена по­сока в танца да търси източник и форма на движения в природни фе­номени (вятъра, водата и т.н.).

„Жените-чудо“, хореография: Мелани Лейн, снимка: Hannes Kempert

За трети път на „Антистатик“ гостува немският медия и пър­форманс колектив „Лигна“ с новата си копродукция с българските артисти Стефан А. Щерев и Емилиян Гацов-Елби „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“. Имала съм възможност да участвам в различни продукции на „Лигна“ в Германия и България. Именно да участвам, защото при тях разделението между играещи и зрители е отменено. Всеки посетител е снабден с ра­диоустройство и слушалки, през които под артистична форма получава инструкции за действие и се потапя в ситуация на ръба на фикцио­налното и реалното, която рефлектира принципите на нормиране и управление на поведението в различни пуб­лични и частни места, подло­жени на наблюдение – градски пространства, търговски центрове, гари и др. „Лигна“ нарича своята практика „ра­диобалет“, или „упражнения по слушане на радио в пуб­лично пространство“, и тя е директно повлияна от радио­теорията на Бертолт Брехт от 30-те години. Те по свой начин разработват неговия призив радиото да се използ­ва за интервенции в публич­ното пространство, да има просветителска функция и да организира абстрактна­та констелация от пасивни слушатели в активни „про­изводители“ на действия. Проектите им досега, кои­то познавам, бяха неизменно насочени към пораждане на алтернативно поведение и субверсивни действия, които преобръщат или се измъкват от „регламента“ на присъст­вие в съответните нормира­ни пространства. Те вменя­ваха на участниците роля на своеобразни конспиратори активисти, в което имаше игрови и политически за­ряд, който не пораждаше във включилите се в играта няка­

„Голем“, режисьор: Анна Данкова, част от Българска танцова платформа, снимка: Боряна Пандова