Автор: Ангелина Георгиева

Да гледаш с отворено съзнание и без предва­рителни очаквания – това е може би основното предизвикателство, което отправят съвремен­ните форми в изкуството на танца. В България все повече имаме възможност да проследяваме техните развития и да тренираме възприятия си, докато съвременният танц си извоюва разпозна­ваемо място в системата на изпълнителските изкуства. За това допринася и Международни­ят фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, който през месец април отбеляза своето 11-о издание в София. Като организацио­нен модел и като естетически профил той има специфично място на културната сцена. „Антис­татик“ е от най-ранните и устойчиви незави­сими инициативи в съвременния танц у нас, осъ­ществявани от артисти, които се вмъкват под кожата и на продуценти, програматори, активи­сти застъпници, мениджъри и т.н. Днес зад него стоят Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев, които през 2008 основават фестивала заедно с Центъра за култура и дебат „Червената къща“ – и до днес верен партньор. Основният мо­тив, който ги задвижва, е да развиват контекста на изкуството, в което работят, като посред­ством фестивала го популяризират и поддържат по-широк диалог с международната сцена, с ар­тистичната общност и с публиките. Когато го създадоха преди 10 години, понятията „съвреме­нен танц и пърформанс“ все още не бяха така ши­роко приети и независимата сцена не беше така активна, както е днес. Тогава е дошло наименова­нието „Антистатик“, което за тях е било едва ли не манифестно, като призив за обръщане срещу инерцията в културата и за разтърсване на кон­венциите в танца. Така фестивалът се самоопре­деля като независима инициатива, която тласка нещата към движение; оттук и връзката с тан­ца – той може не само да се състои в динамика­та между статика и движение, но и да „задвижва“ възприятия и процеси. Стимул и кураж за осно­ваването му идват и от балканската мрежа за сътрудничество в съвременния танц Номадска танцова академия, на основателите на „Антис­татк“ са съучредители през 2005 Тя обединява танцови артисти, мениджъри и теоретици, кои­то си поставят за цел да работят за професио­нализирането и структурирането на сцената на съвременния танц в страните от бивша Юго­славия и България. В този контекст „Антиста­ тик“ дава начало на цяла вълна от независими фестивали, които се появяват през 2008 в региона като Кondenz в Белград, вече бившия Lokomotion в Скопие, Pleskavica в Любляна, наследен от Co-Festival и др. До днес той се провежда в продуктивно сътрудничество с мре­жата и активно участва в нейни инициативи на регионално и евро­пейско ниво. „Антистатик“ се отличава на общия фон у нас и с организационния си модел с хоризонтална струк­тура – тя може да се асоции­ра с колаборативния начин на създаване на представле­ние, при който няма строго разпределени роли, а всички участници са и съавтори и носят споделена отговор­ност за крайния резултат.

Марк Томкинс в „Почит към…“, снимка: D.R.

Това, че „Антистатик“ е иницииран от артисти, оп­ределя донякъде и естети­ческите избори в неговата програма през годините. Те до голяма степен са фил­трирани през собствените им артистични предпочита­ния и интереси. Той не може да се разглежда като фес­тивал – витрина на водещи тенденции и постижения в огромното разнообразие от жанрове (а и икономиче­ски модели) в съвременния танц. „Антистатик“ е осо­бено настойчив във фокуса си върху многообразието от по-експериментални под­ходи и авторски форми. Той се стреми да е платформа, която рефлектира самата съвременност на танца. Про­грамата му неизменно търси силния оригинален авторски глас (често автори хореогра­фи на представленията са и техни изпълнители) и ярка позиция спрямо това какво може да бъде значението на танца днес, преосмисляйки собствената му медия като тялото и движението напри­мер, но също и с отношение