Автор: Ангелина Георгиева
Да гледаш с отворено съзнание и без предварителни очаквания – това е може би основното предизвикателство, което отправят съвременните форми в изкуството на танца. В България все повече имаме възможност да проследяваме техните развития и да тренираме възприятия си, докато съвременният танц си извоюва разпознаваемо място в системата на изпълнителските изкуства. За това допринася и Международният фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, който през месец април отбеляза своето 11-о издание в София. Като организационен модел и като естетически профил той има специфично място на културната сцена. „Антистатик“ е от най-ранните и устойчиви независими инициативи в съвременния танц у нас, осъществявани от артисти, които се вмъкват под кожата и на продуценти, програматори, активисти застъпници, мениджъри и т.н. Днес зад него стоят Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев, които през 2008 основават фестивала заедно с Центъра за култура и дебат „Червената къща“ – и до днес верен партньор. Основният мотив, който ги задвижва, е да развиват контекста на изкуството, в което работят, като посредством фестивала го популяризират и поддържат по-широк диалог с международната сцена, с артистичната общност и с публиките. Когато го създадоха преди 10 години, понятията „съвременен танц и пърформанс“ все още не бяха така широко приети и независимата сцена не беше така активна, както е днес. Тогава е дошло наименованието „Антистатик“, което за тях е било едва ли не манифестно, като призив за обръщане срещу инерцията в културата и за разтърсване на конвенциите в танца. Така фестивалът се самоопределя като независима инициатива, която тласка нещата към движение; оттук и връзката с танца – той може не само да се състои в динамиката между статика и движение, но и да „задвижва“ възприятия и процеси. Стимул и кураж за основаването му идват и от балканската мрежа за сътрудничество в съвременния танц Номадска танцова академия, на основателите на „Антистатк“ са съучредители през 2005 Тя обединява танцови артисти, мениджъри и теоретици, които си поставят за цел да работят за професионализирането и структурирането на сцената на съвременния танц в страните от бивша Югославия и България. В този контекст „Антиста тик“ дава начало на цяла вълна от независими фестивали, които се появяват през 2008 в региона като Кondenz в Белград, вече бившия Lokomotion в Скопие, Pleskavica в Любляна, наследен от Co-Festival и др. До днес той се провежда в продуктивно сътрудничество с мрежата и активно участва в нейни инициативи на регионално и европейско ниво. „Антистатик“ се отличава на общия фон у нас и с организационния си модел с хоризонтална структура – тя може да се асоциира с колаборативния начин на създаване на представление, при който няма строго разпределени роли, а всички участници са и съавтори и носят споделена отговорност за крайния резултат.
Марк Томкинс в „Почит към…“, снимка: D.R.
Това, че „Антистатик“ е иницииран от артисти, определя донякъде и естетическите избори в неговата програма през годините. Те до голяма степен са филтрирани през собствените им артистични предпочитания и интереси. Той не може да се разглежда като фестивал – витрина на водещи тенденции и постижения в огромното разнообразие от жанрове (а и икономически модели) в съвременния танц. „Антистатик“ е особено настойчив във фокуса си върху многообразието от по-експериментални подходи и авторски форми. Той се стреми да е платформа, която рефлектира самата съвременност на танца. Програмата му неизменно търси силния оригинален авторски глас (често автори хореографи на представленията са и техни изпълнители) и ярка позиция спрямо това какво може да бъде значението на танца днес, преосмисляйки собствената му медия като тялото и движението например, но също и с отношение