2.
Така и не произнесох на глас
името,
което учех от снимка,
забодена върху греда на тавана.
Мълчанията на тате,
птиците на обвинението
в очите на мама
заради чуждия грях и ръждата,
разяла семето на родовата кръв.
Сънят връща забравени думи,
учи ме на мантрите на нощта,
които животът премълчава.
Името му е наплашено коте,
свряло се под леглото на езика ми.
Сричам го наум
с упорството на човек,
който не иска да се събуди,
преди да пренапише съня
на живота си.
Жажда
В онова пладне,
когато невидим сеяч изтръгна мравуняците
с всичкото жито,
скрито в коренищата им,
и ги запрати в небето,
слънчевият диск потъмня
и внезапно осъзнах,
че не съм вече ничия дъщеря.
Отсъствието има способността
да разширява осиротелите пространства,
да повдига високо таваните,
да удължава стълбището.
Къщата, в която съм родена, расте
и не знам какво да правя
с толкова празнота.
И докато стоя на прага с катинар в ръка
като чужденка, която не помни
думите за сбогуване,
един слънчев лъч се промъква като крадец
сред копривите в градината
и полага парещ ключ
върху корубата на костенурката:
новата стопанка
на къщата.
2.
Дойде друг сезон,
слънчевият диск изплува зелен
от избуялото жито.
Дълго зря,
а когато увисна – ритуално блюдо над баира,
пристигнаха гостите и насядаха
около ореховата маса под асмата.
Внезапна вихрушка се спусна
и вдигна покривката в небето,
разля до капка чашите.
Божията годеница се върна,
прошепна някой,
и е много жадна.
Дошла е да си нагледа чеиза,
рече друг и се прекръсти бързо,
сочейки оголялата маса.
После – покой.
Само кокошката, снесла златно яйце,
кряка дълго в застиналия следобед.
Маранята разклати
цветовете на копъра,
празна каруца
изтрополя по улицата.
И всичко беше както някога,
преди мама да се превърне
в лястовица.
Ако не са мравуняците в очите ми,
които продължават да пускат коренища
в посока, обратна на сълзите.