ПИСМО 4

Здравей, приятелю!

Някога случвало ли ти се е толкова силно да желаеш нещо, че дори да не осъзнаваш, че всъщност си го получил много отдавна?

Знаеш ли, всеки път, когато видех падаща звезда, си пожелавах едно и също – да бъда значима за някого. Не търсех любов, благодарност, нито дори просто приятелство – само имах нужда да докосна нечий живот, а това да донесе смисъл на моя. Смисъл… не е ли той това, което всички по някакъв начин търсим?

И така една вълшебна Коледа всичко се промени. Промени го едно малко детенце. То имаше големи лешникови очи, но в тях нямаше блясък. Тъкмо му бяха избили всички млечни зъбки, но никой не можеше да види красивата му усмивка. Имаше мека кожа и дълги пръсти, които обаче никога не бяха прегръщали, а то никога не беше прегръщано… или поне не по онзи топъл начин, изпълнен с истинска обич. Бях му занесла една шарена кутия с красива червена панделка отгоре. То бавно отлепи опаковката, отвори плавно капака и в следващия момент попаднах в обятията му. За един миг аз се превърнах в неговия при­казен Дядо Коледа, но не защото му занесох първия му личен Коледен подарък, а защото му показах, че има някого, когото го е грижа за него. За първи път се почувства специално. Лешниците се превърнаха в звезди. От лицето му струеше щастие. Прегърнах го и аз и не исках да го пускам. Знаех, че надали ще запомни името ми, нито пък как изглеждам, но не това беше важното, защото щях да остана в сърцето му завинаги. А и то в моето.

След това се замислих. През цялото време бях търсила това, което ме заобикаляше. Всяка сутрин се будех, а малкото ми братче ми подаряваше най-сладката усмивка, преливаща от истинска любов; баба ми ме посрещаше с чаша току-що сварено кафе, поставяйки топло начало на всеки ден; тати не спираше да ми повтаря, че вярва в мен и че мога да се справя с всяко начинание; мама ме заливаше с неза­менима подкрепа, пожелавайки ми успех, и никога не пропускаше да ми каже, че ме обича. Докато търсех смисъла, за тях самата аз бях такъв. И винаги ще бъда.

Сега уча медицина. Надявам се всички онези паднали звезди един ден да се превърнат в мои излеку­вани малки пациенти.

Приятелю, очаквам с нетърпение и твоята история и ти пожелавам една наистина вълшебна, из­пълнена със смисъл, Коледа!

Поздрави,

Лори