ПИСМО 2
Намотавам на кълбо домашна вълна и мисля за ръцете, които са я изтегляли в тънка нишка, въртели са я сръчно на вретено и грижовно са я редили в ракли с нафталин. И ми мирише на зима, на печка на дърва, на бабината къща с шарените черги… на детство. На зимна ваканция. Без дядо Мраз, но с най-веселия дядо на вратата, който изтръсква снега от обувките си, а в ръцете му пушат още горещи последните четири хляба от селската фурна.
И знам, че един ден ще изплета най-топлото одеяло на света! И ще мирише на последните четири хляба от селската фурна!
Да ти е топло!
Ирина
13.11.2018
ПИСМО 3
Човекът, който ме вдъхновява е всъщност човече – високо малко над метър, има любопитни сини очи и още по-любопитно носле, което обича да се набутва навсякъде – и се казва Иво. Моят почти 4-годишен син, който още от раждането си ме учи на толкова много неща и ми дава безкрайно много любов, нежност и прегръдки.
Той ме учи да обичам всички живи същества на земята – паяка вкъщи е ици-бици паяче, мравките са много сладички, а уличните котки и кучета са огромен магнит. Той държи да обиколи всички и поне да опита да ги гушне. Малко им се сърди, като избягат, но не задълго, защото има още от тях за гушкане.
Учи ме, че човек може да се радва на всичко, че калната локва е забавно място за шляпане с крака, пясъчникът е чудесно място да се засипеш целия, дъждът е безкрайно забавен и че всяко камъче по улицата е по-ценно от диамант.
Той ми показа как едно малко сърчице може да побере любов към всички и всеки ден ми повтаря как ни обича всички – и мама, и тате, и баба, и дядо, и батко, и всички…
Научи ме, че не е лошо човек, макар и над 40-годишен, да вярва във вълшебства, че плюшените играчки могат да са верни приятели и да си припомня всички приказки от детството. Научи ме, че с целувка се лекува всяка рана и болест, че няма нищо по-хубаво от силната прегръдка на две пухкави ръчички, които дават сили и смисъл на живота ми.
Всеки ден поглеждам в щастливите му очи, от които струи искрена вяра, че светът е прекрасно място, пълно с приказни неща и се надявам никога да не загуби това усещане и да си остане моето слънчице, което с усмивката си прави хубав и най-мрачния ми ден.
Рисувам любимите неща на Иво, за да може, който намери писмото ми, да си припомни, че в простите неща можеш да намериш най-голямата радост и че ако се усмихнеш на света и той ще ти отвърне с още по-голяма усмивка!
Мишо