Писма от Мила Боги

Здравей, читателю на АРТизанин,

Представи си, моля те, свят без писма. Усещаш ли нещо? Не те ли пробожда нещо леко в сърцето. Малка болчица, която умело преглъщаш в името на технологиите и напредъка, към който ни водят.

Преглъщаш така, както преглъщаш и по-големите си тревоги, наведнъж и без да дъвчеш. Защо? Защо не поспреш за момент и си спомниш малките, бавни удоволствия, от които душата ни се храни.

Такива въпроси си задавах и в деня, в който спрях да преглъщам и започнах да храня душата си пълноценно. Стоях самичка в празната квартира в Милано, от която се изнасях. Разсъждавах върху всички пропуснати моменти и взех решение, че трябва да направя нещо веднага и да счупя деструктивния цикъл, в който се бях забила. Реших се да седна и да напиша писмо. Още от малка бях мечтала да напиша анонимна история в писмо и да го скрия някъде, за да бъде намерено от случаен читател. Защо бях отлагала толкова дълго? Дали бях винаги заета и винаги разсеяна от поредния светещ екран. Спомних си как татко ми се караше, че постоянно съм забила поглед в телефона. Колко е бил прав!

Седнах на бюрото и започнах да пиша. Разказвах историята на своя герой и кроях планове къде ще скрия писмото си. Получих такъв приток на адреналин, че не се наложи да си слагам руж, когато излизах да го скрия, бузите ми бяха алени! Бях написала първата си кратка история в писмо – прекрасно несъвършена, с няколко грешки тук- там и безумно искрена. Стоях с писмото и коктейл в ръка в любимия си бар на канала Навили, където бях редовен посетител и се чудех – ами сега…?! Да го оставя ли, да не го ли оставя? Не е ли прекалено лично? Достатъчно добре ли е написано? Толкова много съмнения и въпроси, докато накрая просто не реших да оставя писмото толкова добре скрито, че може би никой да не го намери.

Нещо в мен тогава се отключи. Веднъж усетила свободата да пиша писма и истории, веднъж докоснала се до магията да опознаеш себе си чрез писмата, които пишеш, не можех да се отърся. Когато пишеш писмо (особено до непознат), ти всъщност пишеш на себе си. Толкова е интересно да се опознаеш и да престанеш да се страхуваш дали ще се харесаш и дали ще получиш отговор. Просто да напишеш това, което те човърка на хартия, да го оформиш старателно, да го сгънеш и да го оставиш да пътува. Да рискуваш чрез най-съкровеното си.

Сгънах около стотина писма по този начин, които скрих из цяла Италия. С времето моят анонимен писател доби скромна популярност и дори се радваше на осем редовни читатели, чиито въпроси събираше и грижливо уважаваше с отговор в писмо. Чувствах, че участвам в сюжет от любимата си книга. Не можех да повярвам, че успявах да зарадвам хората и да им предизвикам интереса, да ги вдъхновя и те самите да направят нещо със себе си. Едно момиче дори се влюби в моя писател.

Когато се прибрах в България, реших, че и тук имаме нужда от повече искрени и съкровени послания. Усетих нуждата да се свържем и да повярваме един в друг, да счупим общото възприятие, че сме все мърморковци и да започнем да обичаме живота малко по малко.

Исках да достигна до колкото се може повече хора и реших да потърся съмишленици. Други мечтатели, писатели – такива, които вярват в магията и стойността на писмата, написани на ръка, думите написани с мисъл, а не набързо.

Създадох „Междувремие“ и направих конкурс за писма. После още няколко. Най-добрите послания на посланиците на каузата напечатахме в тираж и разпространихме из цяла България. Всичко това благодарение на съмишлениците на „Междувремие“, които с много любов и всеотдайност прегърнаха каузата да възродим изкуството на бавната комуникация.

Ние не сме писатели. Ние сме модерни будители, напомнящи за ценности, които малко по малко сме започнали да забравяме, и които писането на писма ни помага да упражняваме. Ценности като емоционална интелигентност, проницателност, съобразителност и много други. Целим да стимулираме културата на добрина и сърдечност, истинското свързване с другия. Вярваме, че по този начин ще подпомогнем повдигането на духа и всеобщото настроение и се надяваме да променим средата, в която живеем към по-добро.

Досега сме раздали общо 5000 писма. Получихме послания дори от българи в чужбина. Малкото ни общество нарастна и вече сме 2000. Тук съм подбрала някои от най-добрите ни послания. Някои са по-драматични, други са весели, а има и такива, които са откровено смешни.

Каня те да се срещнеш с тях и искрено се надявам срещата с нашите писма да те вдъхнови да напишеш и ти писмо на някого, да споделиш тези думи, които седят на тъмно вътре в теб и чакат да поживеят. Писмото е най-лесният начин да дадеш на ближния. Да му дадеш време, внимание, грижа. И колкото и да дадеш, многократно ще ти се върне!

Твоя,

Мила Боги