Автор: Игор Марковски
Не бих си позволил лукса да използвам страниците на списанието, за да отправям критика към творбите на един или друг артист, тъй като под тези думи стои името ми. Не съм го правил никога и няма да го правя.
Покрай издаването на АРТизанин изгубих една шепа творци, които са ми сърдити (типична българска черта), че не са (минимум) на корицата му или няма статия за тях (все още).
* * *
Годината е 2001. В София е удостоен с Доктор хонорис кауза Жак Дерида (1930–2004), вероятно един от най- големите философи на нашето време. Негово е понятието, което налага през 60-те години на ХХ век, наречено деконструкция.
Професор Клаудия Руитенберг (родена в Холандия, преподавател в Канада и САЩ) разсъждава пред студентите си за изкуство и етика, за етиката на Дерида за гостоприемството. Не пропуска да обясни, че всеки един музей, всяка една галерия по света трябва да бъде на първо място гостоприемна и да не се натрапва никому. Човек влиза, за да види дадена творба, онова, което ще остане в него след това, е негово и само негово. То не зависи нито от автора, нито от критиката, още по-малко от музея/галерията. Ако иска човек,
ще се върне обратно, за да види отново тази творба/изложба или ще открие нещо друго, нещо ново.
* * *
Хермес е древногръцки бог. Няколко часа след раждането си опъва струни върху корубата на костенурка и измисля лирата. Хермес обаче е и Сталкер (ако не сте гледали този филм на Тарковски, не ще разберете написаното) в древногръцката митология. Той е посредник между боговете и простосмъртните.
Старогръцкият глагол hermeneuein има три значения, свързани с Хермес: разказвам; обяснявам (ситуация), превеждам (от чужд език).
* * *
Бруно Ройтер* е роден през 1956. Когато става на 23, претърпява тежка катастрофа с мотоциклет. По това време той следва графичен дизайн. Зарязва всичко това и отпътува за Индия, където среща Чандра Мохан, известен по света като Ошо.
Бруно създава своя музикална група и записва над 25 албума. Записва с такива инструменти като диджериду, бамбукови китайски флейти, цитра, тамбура, българска гъдулка и странни ударни инструменти от Индия и Пакистан. Бруно приема името Karunesh.
Когато Ошо умира, пепелта му е сложена в урна. На нея е написана следната епитафия: „Ошо//Никога роден//Никога починал//Само посетил планетата Земя//1931–1990“
* * *
Осъждат един убиец на смърт. Дават му следните три възможности:
– Да влезе в стая, където бушува пожар;
– Да влезе в черна стая, където има сто скорпиона;
– Да влезе в стая, където има лъвове, които не са яли от три години.
Това е логическа задача, която дават на кандидати за нова работа в една японска корпорация, за да разберат дали техните бъдещи служители ще имат готовността да се жертват и/или да мислят нестандартно. Трябва да изберете третата стая – лъвове, които не са яли три години, са мъртви.
* * *
Българският лъв можете да намерите и видите на една стара плоча от IХ век в Стара Загора. Омуртаговите колони са с два лъва. И на Мадарския конник има един лъв. Върху одеждите на Десислава – стенописите на Боянската черква. Да прочетете за това в История славянобългарска, у някои писания на Раковски, както и върху печата на Васил Левски от 1871 г.
И – както всички знаят – върху нашите банкноти.
* * *
Тия дни се разбра, че администрацията похарчила едни британски лири (хиляди български левчета) за изложба в Лондон. Главният инициатор за изложбата обиколил телевизиите и сам себе си хвалил. Има такива хора. Вероятно от породата на умрелите лъвове…
* * *
Лице, заемащо публична държавна служба НЯМА право да извършва дейност, свързана с авторски права – припомням това на един, дето вежди има, но очи няма…
* Karunesh можете да чуете тук: https://www.youtube.com/watch?v=T9tiXQPLRXw