Автор: Теодора Стоилова
© Красена Ангелова
Неделя, късен, но слънчев следобед. Вървя по „Графа“ към мястото на уговорената среща и си мисля, че Павел Веснаков е като един мрачен рицар на българското кино. Стигам до кафенето, което в синхрон с мислите в главата ми, се оказва отвътре потънало в мрак – не работи. Тъкмо се чудя къде другаде да отидем, като по прашната централна улица, която все още е в ремонт, сред многото хора изплува фигурата на Павел Веснаков. В мига, в който човек го погледне, знае, че се занимава с изкуство и то не защото в лявата си ръка носи фотоапарат. Чудя се какви са последните 10 кадъра, които е заснел с него. За филмите му обаче зная – негови са късометражните „Влакове“ (2011), „Парафиненият принц“ (2012), „Чест“ (2013) и „Зевс“ (2015) – многократно награждавани, включително на фестивала в Клермон-Феран във Франция. Както и буквално стотици епизоди от най-гледаните български сериали „Откраднат живот“ (Нова ТВ), „Денят на бащата“ (БНТ) и „Дяволското гърло“ (Нова ТВ). Звучи като страшно много работа, упоритост, концентрация и талант, защото да снимаш паралелно телевизионни сериали и арт филми означава, че си успял да направиш мост по между им – и то не само между жанровете кино, но и между поколенията кинаджии, а дори и между тъмната и светлата страна на реалността. Всъщност, когато човек изгледа филмите му, е наясно, че е привлечен от тъмната страна. Но тъмното при него е автентично, затова не ме е страх да навляза в мрака и тук „Мрачният рицар“ е положителен герой.
Ти стана известен, като режисьор на арт филми, с които спечели награди по международни фестивали. Първият въпрос, който искам да ти задам, е какъв е пътят, по който стигна от арт киното до най-комерсиалните телевизионни жанрове.
– Това със сериалите при мен стана малко случайно. През 2015 работих в гейм индустрията като левъл дизайнер, също и като монтажист. По това време стартираше „Откраднат живот“, показах своите късометражни филми на продуцентите, Евтим Милошев ги хареса и започнахме да работим. Сработих се с Христина Апостолова, която е главният сценарист, и с продуцента Иван Спасов. Самият Евтим и целият екип много ме окуражиха, като видяха първите епизоди. Така тръгна всичко, малко на шега, обаче сега са минали три години и има над 300 епизода, от които 120 са мои.
Наистина огромен опит!
– Да, да, огромен опит е! Паралелно един ден ми се обади една приятелка – Неда Морфова, и каза, че ще снима сериал за БНТ – „Денят на бащата“. Покани ме да съм режисьор заедно с нея. След това нещата така се завъртяха, че аз направих целия сериал сам, но за мен ценното е, че всъщност ме покани друг режисьор.
Това си е признание!
– Да, аз го чувствам като страхотно признание. А историята, която е разказана в шест епизода, е много социална. В нея комерсиалното и забавлението са на заден план, по-важно е да се разчете посланието и да се предизвика дискусия в обществото. По-ориентирани бяхме към арт киното по начина, по който работихме постановъчно и с актьорите. Имах възможността да заснема този сериал максимално близко до моите филми и съм много доволен. Интересно ми е как ще го приемат хората.
Едновременно с „Дрийм Тийм“ правихме и криминалния сериал „Дяволското гърло“. Изключително труден и сложен проект, който заснехме в Родопите. Когато започнахме снимките, аз вече имах опит с „Откраднат живот“, но този, който натрупах с „Дяволското гърло“, е наистина впечатляващ и не мога да го сравня с нищо до момента.
От три години постоянно снимаш сериали. Влагаш ли в тях толкова, колкото и в твоите игрални филми?
– Разликата е голяма, но ако не влагаш толкова, колкото в своите си лични филми, реално няма смисъл да го правиш. Основната разлика е във времето, с което разполагаш, за да снимаш. Другата разлика е в сценария – разказва се много дълга история. Но когато човек свикне и преодолее тези неща, единствената разлика остава снимачното време. Актьорите, операторите, с които работя, са си същите, с които снимам и моите филми. Затова мога да кажа, че се опитвам максимално да вкарам от себе си във всеки епизод, който правя.
Не е само начин да си изкарваш прехраната, практикувайки професията си?
– Страхотно удовлетворение ми носи. Другата голяма полза е, че в такъв огромен диапазон работа мога да пробвам различни неща, които в игралните филми не мога. В киното по-внимателно пипаш, а тук ставаш по-смел. Хубавото в „Откраднат живот“ още в началото беше, че с оператора Мартин Балкански имахме пълна свобода. Приех сериала като нещо, което правя за себе си, не съм се замислял кое ще се хареса на публиката. Сценаристите вече са го измислили как да е интересно за хората, за мен остава да създам визуалната форма. Когато работиш в сериалите, текстът