Автор: Теодора Стоилова

© Красена Ангелова

Неделя, късен, но слънчев следо­бед. Вървя по „Графа“ към мястото на уговорената среща и си мисля, че Павел Веснаков е като един мрачен рицар на българското кино. Сти­гам до кафенето, което в синхрон с мислите в главата ми, се оказва от­вътре потънало в мрак – не работи. Тъкмо се чудя къде другаде да оти­дем, като по прашната централна улица, която все още е в ремонт, сред многото хора изплува фигу­рата на Павел Веснаков. В мига, в който човек го погледне, знае, че се занимава с изкуство и то не защото в лявата си ръка носи фотоапарат. Чудя се какви са последните 10 кадъра, които е заснел с него. За филмите му обаче зная – негови са късометражните „Влакове“ (2011), „Па­рафиненият принц“ (2012), „Чест“ (2013) и „Зевс“ (2015) – многократно награждавани, включително на фес­тивала в Клермон-Феран във Франция. Както и буквално стотици епизоди от най-гледаните български се­риали „Откраднат живот“ (Нова ТВ), „Денят на бащата“ (БНТ) и „Дяволското гърло“ (Нова ТВ). Звучи като страшно много работа, упоритост, концентрация и талант, защото да снимаш паралелно телевизионни сериали и арт филми означава, че си успял да направиш мост по между им – и то не само между жанровете кино, но и между поколенията кинаджии, а дори и между тъмната и светлата страна на реалността. Всъщ­ност, когато човек изгледа филмите му, е наясно, че е привлечен от тъмната страна. Но тъмното при него е автентично, затова не ме е страх да навляза в мрака и тук „Мрачният рицар“ е положителен герой.

Ти стана известен, като режисьор на арт фил­ми, с които спечели награди по международни фестивали. Първият въпрос, който искам да ти задам, е какъв е пътят, по който стигна от арт киното до най-комерсиалните телевизионни жанрове.

– Това със сериалите при мен стана малко случай­но. През 2015 работих в гейм индустрията като ле­въл дизайнер, също и като монтажист. По това време стартираше „Откраднат живот“, показах своите къ­сометражни филми на продуцентите, Евтим Мило­шев ги хареса и започнахме да работим. Сработих се с Христина Апостолова, която е главният сценарист, и с продуцента Иван Спасов. Самият Евтим и целият екип много ме окуражиха, като видяха първите епизо­ди. Така тръгна всичко, малко на шега, обаче сега са минали три години и има над 300 епизода, от които 120 са мои.

Наистина огромен опит!

– Да, да, огромен опит е! Паралелно един ден ми се обади една приятелка – Неда Морфова, и каза, че ще снима сериал за БНТ – „Денят на бащата“. Покани ме да съм режисьор заедно с нея. След това нещата така се завъртяха, че аз направих целия сериал сам, но за мен ценното е, че всъщност ме покани друг режисьор.

Това си е признание!

– Да, аз го чувствам като страхотно признание. А ис­торията, която е разказана в шест епизода, е много социална. В нея комерсиалното и забавлението са на заден план, по-важно е да се разчете посланието и да се предизвика дискусия в обществото. По-ориентира­ни бяхме към арт киното по начина, по който работихме постановъчно и с актьорите. Имах възможността да заснема този сериал максимално близко до моите филми и съм много доволен. Интересно ми е как ще го приемат хората.

Едновременно с „Дрийм Тийм“ правихме и криминал­ния сериал „Дяволското гърло“. Изключително труден и сложен проект, който заснехме в Родопите. Когато започнахме снимките, аз вече имах опит с „Откраднат живот“, но този, който натрупах с „Дяволското гър­ло“, е наистина впечатляващ и не мога да го сравня с нищо до момента.

От три години постоянно снимаш сериали. Влагаш ли в тях толкова, колкото и в твоите иг­рални филми?

– Разликата е голяма, но ако не влагаш толкова, кол­кото в своите си лични филми, реално няма смисъл да го правиш. Основната разлика е във времето, с което разполагаш, за да снимаш. Другата разлика е в сце­нария – разказва се много дълга история. Но когато човек свикне и преодолее тези неща, единствената разлика остава снимачното време. Актьорите, опера­торите, с които работя, са си същите, с които снимам и моите филми. Затова мога да кажа, че се опитвам мак­симално да вкарам от себе си във всеки епизод, който правя.

Не е само начин да си изкарваш прехраната, практикувайки професията си?

– Страхотно удовлетворение ми носи. Другата голяма полза е, че в такъв огромен диапазон работа мога да пробвам различни неща, които в игралните филми не мога. В киното по-внимателно пипаш, а тук ставаш по-смел. Хубавото в „Откраднат живот“ още в нача­лото беше, че с оператора Мартин Балкански имахме пълна свобода. Приех сериала като нещо, което пра­вя за себе си, не съм се замислял кое ще се хареса на публиката. Сценаристите вече са го измислили как да е интересно за хората, за мен остава да създам визу­алната форма. Когато работиш в сериалите, текстът