Автограф от Марин Големинов

Автограф от Панчо Владигеров

Позна­вам певци – слухари, повтарят това, кое­то им се изпее или изсвири, така учат. Познавам и режисьо­ри, които поставят по клавир, но четей­ки и знаейки само текста, или в най-добрия случай разпознават само написаното на сол ключ, фа ключ вече ги обърква, а пък – не дай си боже! – да им дадеш партитура, вертикално да погледнат нотния текст на солисти, хор и оркестър… Става страшно. Някои започват да търсят цигулката на първия ред на партиту­рата, най-горе, където се изписва партията на флейтата. Необходима, абсолютно необ­ходима е много висока култура – музикална и театрална, също и висока обща култура, сиреч всички интердисциплинарни територии свър­зани с музика и театър – философия, литера­тура, история, естетика, балет, кино… Тогава, ако имаш да решаваш проблем, сценичен – като изпълнител или като режисьор, в конкретния случай паметта услужливо ти отваря точно­то чекмедже, от което идва информацията и ти помага да се справиш с всяка ситуация.

Пял ли си църковна музика, ортодоксална, вярващ ли си?

Никога не съм пял ортодокс. Пял съм много музика sacra, но не от религиозност, а като изпълнител и на този вид музикална форма – реквием, кантата, оратория, Меса. Винаги съм се отнасял с уважение към вярванията на хората. Не съм религиозен в тясно църковен смисъл, но като интелигентен човек си давам сметка, че има нещо над нас, което считам, че е над всички рели­гии. А религиите са измислени от хората – за да си обяснят света. За мен Бог е безна­чалния и безкраен Космос, от който ние сме една ни­щожна частица. Когато попитали Волтер какви са отношенията му с Бога той отговорил: „Поз­дравяваме се, но не си говорим.“

Операта се комерсиализира, това е факт. Певците станаха всеядни, готови да пеят всичко, което им се предложи, дори и да им коства вокалното здраве. Пиарът е непоносим. Изпълнителите или се самохвалят, или си създават лоби, предимно във фейсбук, което започва безогледно вен­цеславене. Изпял една роля в някой по-голям театър и вече е обявяван за световно известен. За един, дор до два пъти в Скалата, и вече па­тетично говори – urbi et orbi – за своята голяма кариера. Изключвам няколкото днес наистина големи певци, които имат действителни и кон­тинуитетни успехи като Красимира Стоянова, Владимир Стоянов, Кирил Манолов или младата Соня Йончева.

Ще навлезем в тъжна и опасна минирана зона, в коя­то най-лошото е, че избухващите мини в тази територия не убиват хората, но убиват чо­вешкото у хората. Не мога да бъда упрекнат в национализъм, но съм абсолютен привърженик на това, че всеки от нас трябва да участва – колкото и както може – в пропагандирането и утвърждаването на българското творчество, и литературно, и музикално, живописно, те­атрално, кино, защото само това ни отреж­да място в световния контекст. По линия на глобализацията се уеднаквяваме, нивелираме, не може X или Y от Брюксел да ни учат какво да харесваме, какви да са ни краставиците – прави ли, или криви, кокошките да са щастливи или не… Ние си имаме ху­дожници, музикан­ти, които трябва да бъдат пропаган­дирани.

Ти изпя толкова много българска музика. Само първите из­пълнения са десетки – кантатно-орато­риални, песни, опери. В тази посока – реа­лизиране и популяризиране на българската вокална музика си уникален пример. Един­ствен!

Без излишна скромност ще заявя, че съм изпял и записал най-много българска музика – това са няколкостотин песни и песенни цикли, 26–27 български опери, оратории, реквиеми, симфонии. Първите изпълнения на десетки творби са мои. Разбира се, не всичко е ше­дьовър, но всяко произведение има правото да бъде чуто, имаме задължението да го из­пълним поне един път. Може един или трима да го харесат, но ще се запознаят с нов опит и т.н. Не бива да стоим и да искаме да се изпълнява само класика, класически репертоар. Впрочем, да припомня, че класикус значи образцов, класи­ка не значи нещо писано отдавна, по-отдавна или много отдавна, напротив, може и днес да е написано, ако е образцово, ако провокира и привлича внимание, ако мотивира създаването на друго, ново произведение, значи имало е сми­съл да се изпълни. Искам да подчертая – и този път, фактът че съм изпял и записал – и у нас, и в чужбина, толкова много българска музика, ми дава самочувствието на полезен човек. Което не ми е попречило да бъда певецът в България, изпял най- много Моцарт и най-много от Роси­ни.

А днес българската музика живурка, по­явява се инцидентно или в юбилейни тър­жества в музикално­то пространство.