главата, после пък „ММММ“, което пък усещаш ниско надолу. Това е важно, защото помага на певеца да изравни регистрите на гласа си, за да не пее на етажи. Кумир ми беше режисьорът Драган Кърджиев, от когото много съм се учил.

Защо никога не си преподавал пеене?

Като преподавател по актьорско майсторство и интерпретация винаги помагам на студенти­те си и им показвам как да изпеят било фраг­мент, било ария, речитатив. В началото дори някои колеги педагози се дразнеха, но аз не про­пускам да ги контрирам с факта, че цял живот съм си изкарвал хляба само с пеене. И никога не съм боледувал, да, отлагал съм спек­такъл заради болен, подут крак като балерините, но не и заради болно гърло. Защото съм научен добре! Моите учи­тели са ми казвали, че всеки може да пее здрав. Но, бо­лен… Веднъж попи­тах Митко Узунов, великолепния те­нор, с когото бяхме приятели: „Кажи ми колко пъти в годи­ните на активна­та си кариера си бил абсолютно здрав, в един сезон например? А той ми отговори – „Ами колко? – два-три пъти и обикновено тогава не съм имал спектакли.“ Ето това е положението. Когато съм бил мал­ко неразположен – я хрипче, я нещо носа, отля­во те закача нещо или пък отдясно…, винаги внимаваш, по терлици, леко-леко загряваш, и към средата на спектакъла вече забравяш, че си бил неразположен, даже завършваш напълно здрав. Певецът артист не трябва да разчита само на това, което му е дадено отгоре, от мама и тати, от баба и дядо, а и на техника, сценично поведение, образование, култура на манталитета, на чутото, наученото, видяно­то… и тогава пееш добре. Дори да има някакво неразположение.

Дори да притежаваш по-обикновен глас, ако си ин­телигентен, умен и тру­долюбив, можеш да по­стигнеш много…

Разбира се. Зависи в ка­къв репертоар. Има мно­го интелигентни хора, които, без това което е над нас да ги е дари­ло със значителен глас, вършат много хубава работа и постигат ху­бава реализация. Само с един гол глас не става. Знам и много даровити и гласовити, от които нищо не стана.

Днес кое би предопреде­лило кариерата на един певец?

Преди всичко даденост. Мисля, че Росини беше казал, че за един певец са необходими три неща: първо – глас, второ – глас и трето – пак глас. Но трябва да си и музи­кален, и любопитен към света, да си образован, интелигентен, с бърз рефлекс, да знаеш чужди езици, да свириш поне на един инструмент, да си нотно грамотен, за да можеш да четеш но­тите, както четеш вестник или книга. Ноти­те са азбука!