в мазето, което не ми излиза и не ми излиза. Както и да опитвам не мога да го изпея. Басът Павел Манолов, – светла му памет! – ме научи. Видя, колко се мъча и веднъж ми казва: „Мило (така се обръщаше към колегите), ела да ти покажа как да го изпееш…“ От тогава и до ден днешен нямам абсолютно никакъв страх от ниските тонове. Много пъти и с успех пях Княз Гремин, която също не е партия за мен, но знаех как да слизам надолу, „на тембър“, и всич­ко винаги си е наред.

Как подготвяш една роля, как създаваш образа – като скулптор ли дялаш камъка или пък лепиш глината, докато го изваяш?

Започвам от външния контур и постепенно навли­зам навътре в партията. След като я науча и я преодолея гласово, вече навлизам в драматур­гията, осмислям действието и взаимоотноше­нията си с останалите лица. Никога не съм учил само своята партия, извадена от контекста. И още нещо – не обичам да слушам записи, ко­гато готвя нещо ново. Макар в света да има толкова забележителни образци! Винаги съм се радвал като имам среща с нещо много рядко изпълнявано, непознато, не става дума само за съвременна музика. Например Росини има опера “Turco in Italia”, беше непозната у нас, поставих я във Варненската опера, но и пях в нея, преодо­лях трудностите ù с голямо желание. А нямаше – може би у нас, нейни записи. Сигурно е имало другаде…

Росини е другият ти фаворит…

Любим композитор, толкова неща съм изпял. Роси­ни е автор, който изисква много големи пърга­вини на гласа и, пак се връщам с благодарност към Анна Тодорова, която ме научи как да ги постигам. Защото още от първи курс ни под­хвана да пеем „Мото перпетуо“ на Паганини – в различно темпо и с различни вокали, обяснява­ше ни – за да се научим на дълъг дъх, и за дишане, и за изравняване на гласа. Колегите ни се по­диграваха – вие колоратурни баси ли ще ста­вате? Но по-късно, като дойдоха партии като Дандини („Пепепяшка“), Бартоло („Севилският бръснар“), Мустафа („Италианката в Алжир“), изведнъж се оказа, че мускулатурата на гърло­то има памет, мускулна памет, и аз нямах ни­какви проблеми с виртуозните пасажи. Никога!

С кои партньори си се чувствал най-добре и щаст­лив на сцената?

С Павел Куршумов (тенор), баса Димитър Петков, баритона Асен Селимски, с мецосопраното Александрина Милчева, сопраните Галя Йонче­ва и Мария Димчевска… Пял съм с удоволствие с Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Анна То­мова-Синтов.