Един от механизмите за сплашване на творците през социализма е публикуването на на-зидателна и остро критична статия в някой от официозните вестници (най-често в „Ли­тературен фронт“). Обикновено в някое от многобройните литературни издания се появяват редакционни статии или авторски материал от човек, който не е съвсем пряко свързан с кино­то. Понякога следва полемика, а в други случаи направо се „взимат мерки“ – излизат постановления, решения, спират се филми, прекършват се човешки съдби./16/ Тези статии служат като ветропоказател, който дава посоката или цен­тралния курс, начертан от Комунистическата партия, към който в различни периоди трябва да се придържат творците. Те превантивно филтрират бъдещите намерения на авторите така, че да останат идеологически коректни. Всичко се следи и всеки факт, в който се съдър­жа и намек за отклонение, бива коригиран чрез осъждане, наказание, маргинализиране, премъл­чаване./17/

Разбира се, има и „отклонения“ от норма­та. Най-често са целенасочено подготвени в лабораториите на ресорните партийни отде­ли, или са замаскирани като такива, за да „от­пушат“ творческо и обществено неудовлет­ворение, след което биват санкционирани. Но тази информация не стига до общественото достояние и в творческите среди се превръща като своеобразен мит, много често използван в днешно време като дисидентско битие.

Не бива да се омаловажава фактът, че са създадени и филми, които не само се открояват със своето кинематографично майсторство, но и с ярко изразената си гражданска позиция. Много често техните автори идват от среди­те на Партията, някои дори активно са участ­вали в партизанското движение. Това са творци, които са се опитали да запазят своето достойнство и право да отстояват идеалите си, подменени и грубо погазени от догмите на Комунистическата партия.

16 Янакиев, Александър. Синема.bg. София, Титра, 2003, с.220.
17 Алипиева, Антоанета. Литературата и обществото през 60-те години. Какво показва аутопсията. На повърхността. Варна, LiterNet, 2010.