са държавните институции, които пряко отговарят за изпълнение­то на решенията на Партията – ресорно министерство или коми­тет, а под тях са производствените звена, както и творческият съюз. В тази структура има две нива на разгласяване, защото, без да се нагнети страх чрез дозирана информация, системата не работи и не постига целите си. Едното е затвореното ниво на закрити/ открити партийни и други събрания с различни колективи и групи. Другото са СМИ, на които е възложено да разпространят съвсем официалната информация, както и да е сготвена и гарнирана.

През 1948 в България е приет Закон за кинематографията. С него се слага край на какъвто и да е частен интерес в киното, а филосо­фията му е заимствана от всички останали закони, които се прием­ат в този момент, а именно – пълна национализация. Още с първия член от нормативния акт ясно е зададено посланието: Кинемато­графичното дело в страната е монопол на държавата“/8/. Законът дава и още едно силно оръжие в ръцете на управляващите – възможност оттук насетне функционирането на киното в България и визията за неговото бъдеще да се определят единствено и само с укази, поста­новления и други подзаконови нормативни документи, подготвяни от ръководните кадри на Комунистическата партия./9/

Идеологическият комфорт се стеснява. Така се случва със спе­циално излязлото Постановление на ЦК на БКП по повод филма на Бинка Желязкова „Животът си тече тихо (Партизани)“ (1957), с кое­то се дава да се разбере, че блюстителите за идеологическа чис­тота изпълняват своите задължения. В „Животът си тече тихо“ на­шата действителност се показва едностранчиво и изопачено. Този филм фактически развенчава образа на народните партизани, хвър­ля клевета върху тяхната борба, прави неверни обобщения за нашата действителност /10/. Премиерата на филма е отложена с цели 31 години по-късно, вече в последните години на Перестройката през 1988. В Постановлението са заклеймени още няколко филма, които не от­говарят на идеологическата доктрина. Неслучайно то не е прието от Министерския съвет, а от ЦК на БКП, което ясно говори вече за срасналата се в едно държавна и партийна политика.

Цензурата се проявява пряко и косвено, но затягането на обръча с личната намеса на Генералния секретар на ЦК на БКП се преживява най-болезнено от творците. Тези „събития“ са част от властовия ритуал на Партията, който служи като наказание над конкретния автор и назидание към всички останали. Такъв е „дружеският разго­вор“, записан на срещата на Секретариата на ЦК на БКП с кинора­ботниците от Българската кинематография по повод „[…] извест­ни слабости и недостатъци в производството на български филми“/11/, състояла се на 22 март 1958. Срещата се води лично от Тодор Живков, който в началото дава думата на Димитър Га­нев, тогава секретар на ЦК на БКП, който из­нася доклад за състоянието на кинематогра­фията. В него са отправени упреци и обвинения към авторите на филмите „Партизани (Живо­тът си тече тихо)“ и „На малкия остров“. Прави впечатление както острият и язвителен тон, така и подигравателната нотка, която явно се харесва на Живков:

Димитър Ганев: По нататък – „На малкия остров“.

Тази великолепна тема, която е могла да бъде разработена така, че да настръхнат ко­сите на зрителя и да се възпитават те правилно, сценаристът е представил, изхождайки от пре­дубеждението, че не може да има политическа заостреност, партийност, а някакво отвлечено хуманитарно разрешение и представяне на проблемите. Той е представил политическите затвор­ници у нас като някаква сбирщина, тълпа.

Като водещ на срещата Тодор Живков дава думата и подканва всички присъстващи, като често ги прекъсва или апострофира. Тук ще си позволя още един цитат от срещата, който илюстрира какъв е не само сленгът, но и назида­телният тон на Живков. Това е модел на отноше­ние и позиция, който се мултиплицира в речите на всички останали партийни ръководители от ЦК на БКП, секретари, шефове на отдели, дока­то стигне до членове на художествени съвети:

Тодор Живков: Ние разговаряхме помежду си като гледахме „На малкия остров“. Валери Пет­ров го знаем, от нашето семейство е. Той е вло­жил искрено свои разбирания, свои виждания и т.н. В това не се съмняваме. Но слушайте, друга­ри, не можете да си представите – не говоря като секретар на ЦК, а като зрител. Просто тежко му става на човек. Едва издържахме и едва на края на филма се посъвзехме. Слушайте, как може така да се представи нашето движение в лицето на неговия преден авангард. Тук не става дума за случайни комунисти, а става сума за неговия авангард. Поне да чакат да минат 50 години, да измрем, да ни забрави това поколение, па тогава да създадем такива филми… Той беше в Италия. Как го заразиха там, че да направи такъв филм! /12/

Срещата има своето развитие. Три месеца по-късно тя е последвана от Постановление на ЦК на БКП за състоянието и по-нататъшно­то развитие на Българската кинематография, с което фактически се спира животът на ци­тираните филми. Контролът върху творческа­та и житейската съдба на конкретни творци остава буквално до годините на Перестройка­та. В докладна записка от края на 70-те години тогавашният генерален директор на Държавно обединение „Българска кинематография“ Павел Писарев до завеждащия отдел „Изкуство и кул­тура“ при ЦК на БКП Александър Лилов относ­но „някои изводи за състоянието на българския филм“/13/, пише: Пискова, Бинка Желязкова и Ран­гел Вълчанов поради сериозни идейни колебания в своето творчество и гражданско поведение от четири години насам не създават филми /14/.

За идеологическата чистота и придържане­то към социалистическия реализъм като норма­тивна естетика се грижат не само отдели към Партията и държавата. С тази задача е натова­рено по презумпция и ръководството на самата Студия за игрално кино, както и различните ко­мисии и Художествения съвет, които работят към нея. Над тях в Комитет за кинематографи­ята (по-късно Държавното стопанско обеди­нение – ДСО). Реално то упражнява властта си под формата на указания, мнения и докладни за­писки, които се спускат за сведение. Отговор­ността за санкциите, съкращаването на фил­ми, цензурирането или спирането на филмови произведения се поема и упражнява от Главното управление на кинематографията /15/.

11 ЦДА, ф. 1, оп. 5.а.е. 325.

12 Пак там, л. 10–12.

13 ЦДА, ф. 383, оп. 15, а.е. 57, л. 5.

14 ЦДА, ф. 383, оп. 15, а.е. 57, л. 14.

15 През годините структурата на кинематографията променя както името си, така и задачите си съобразно политическия императив както следва.