“Животът си тече тихо“

ЦК на КПСС /5/. Цензурата се осъществява на всеки етап от производството на филма – от одобре­нието на сценария до неговото разпростране­ние. Модел, който заимстват всички страни от бившия социалистически блок. Например сцена­рият на филма „Андрей Рубльов“ дълго време чака одобрение от ЦК на КПСС. Обвиненията са за абстрактен хуманизъм, подражаване на модернис­тични буржоазни течения, безизходност/6/. Подобни формулировки са използвани и от българския съб­рат – идеологическия отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП при разправата с филмите на Бинка Желязкова, Рангел Вълчанов, Ирина Акташева и Христо Писков.

“На малкия остров“

Идеологическият контрол на Комунистическата партия бележи целия период на социалисти­ческото филмопроизводство, дори когато мнози­на творци и техните филми не са били засегнати пряко. Достатъчни са няколко събития (меропри­ятия), подготвени от идеологическите отдели на ЦК на БКП и подплатени с постановления на Министерски съвет през определен период от време, за да се почувства духът на стагнацията, а авторите да бъдат дисциплинирани и в някои случаи – да им се извърши „профилактична дей­ност“ от органите на Държавна сигурност. Всич­ко това води до автоцензура, до собствено огра­ничаване на творческата свобода, избор на идеи за сюжети, избор на снимачни локации и дори из­бор на актьори. В този процес не всеки е успявал да устои на примамливите изкушения на властта (валидно и днес). А тя от своя страна използва чо­вешките слабости, за да обслужи своя интерес – винаги един и същ – да се самосъхрани с помощта на ресурса, който управлява. За съжаление някои творци са попадали в капана на властта и от па­лачи често са се превръщали в жертви. Членство­то в Партията и позицията в нейната йерархия създават само временна илюзия за имунитет, с който мнозина се разделят понякога твърде бо­лезнено, както се случва с режисьора Христо Хри­стов и неговия филм „Една жена на 33“ (1982).

“Една жена на 33“

През годините Партията в лицето на своите ръководни органи създава ясна центра­лизирана система за контрол над творците. Произведенията на изкуството са преди всичко средство за политическа пропа­ганда /7/ и тъкмо затова трябва отблизо да се следи за идеоло­гическа чистота в наложена­та нормативна естетика. Ес­тествено на киното се гледа с още по-голяма бдителност, тъкмо заради природата му да привлича зрители. Особено в период, в който телевизията все още отсъства като сред­ство за масова комуникация.

Контролът се простира от приемането на сценария до разпространението на го­товия вече филм. Цензурата се осъществява на партийно и държавно ниво от отделите „Пропаганда и агитация“, а по- късно „Изкуство и култура“ и „Култура“ към ЦК на БКП. Това е класически модел на ясно из­градена централизирана форма на контрол. На върха на тази пирамидална структура стои ръководството на Партията в лицето на Политбюро и ЦК на БКП. Всички негови решения се приемат вследствие на предло­жения на идеологическите от­дели, които по-късно отгова­рят за тяхното изпълнение. На следващите нива в пирамидата

5 Централен комитет на Комунистическата партия насъветския съюз.

6 Статулов, Деян. Негодниците на Тарковски. L’EUROPEO, бр. 25, февруари 2012.

7 Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Българско игрално кино от „Калин Орелът“ до „Мисия „Лондон“, София, Институт за изследване на изкуствата, 2013, с. 101.