Игор Марковски
Джоузеф Бенкс починал на 77 години през 1820 г. Далеч преди това – през 1768 – той се присъединиява към първата ексепдиция на капитан Джеймс Кук. Благодарение на Бенкс Европа се „запознава“ с акацията, мимозата, евкалипта и др. В момента повече от 80 растения носят името на Бенкс. Същият този Бенкс е от богат род, учи в Оксфорд, после в Челси, но определя себе си като любител, който иска да научи повече за света. Влиянието му в аристократичните среди в Англия го правят и съветник на крал Джордж III, като монарха е предразположен да финансира експедиции към неизселдвани земи.
А знаете ли защо сър Бенкс е отказал да участва във второто пътешествие на капитан Кук? Защото не му позволили да вземе със себе си двама свирачи на рог, за да го забавляват на трапезата.
* * *
Робърт Уайлс, списание “Life”, 1947 г.
Около трапезата се случват и други интересни неща – от „Тайната вечеря“, та чак до чорба– джи Марко, „гологлав и по халат“-всичко е обвито в мистерия, или пък е показано с подробности, като всичко опира до хляба – panem et circenses – фразата е на римския сатирик Децим Ювенал и означав
Едаурд Мане “Le Suicidé” (1877-1881), маслени бои върху платно, 38х46 см, собственост на Фондация “Eg Bührle”, Цюрих
а хляб и зрелища.
Хлěбъ – както е самата дума на праславянски – е наричан така и в други страни, а англичаните търсят в корена думата „вяра“ (brew).
Християните го наричат „плътта Христова“. Българите посрещат с хляб и сол (понякога вместо сол има мед).
Светото тайнство причастие (Евхаристия) – чрез действието на Светия Дух евхаристийният хляб, който вярващите приемат по време на светата Литургия, се претворява (преобразува се, преобръща се) в истинско Тяло, а виното – в истинска кръв на Христа Спасителя. По този начин вярващите се съединяват най-пълно и неразделно с Христа – изворът на вечния живот, за опрощаване на греховете и получаване на вечен живот.
Вярват хората. Без значение от религията. Защото вярват в хляба.
* * *
Евелин Макхейл е само на 23 години, когато снимката, която ù прави Робърт Уйлс, става световна. Евелин е момичето, което скача от 86 ет. на „Емпайър Стейт Билдинг“ в Ню Йорк. Годината е 1947, датата 1 Май.
Анди Уорхол използва снимката в един от прочутите си отпечатъци „Самоубийство“ („Падналото тяло“)
‚Jump The Say“ – парче на Дейвид Бауи също показва тази снимка.
Самоубийството не се харесва на Църквата. Така е по света. Така е и у нас.
Пейо Яворов, Ангел Кънчев, Пеньо Пенев, Петя Дубарева – поети и писатели, хора на изкуството – избрали този последен акт на своя живот…
Винсент ван Гог, Владимир Маяковски, Джек Лондон, Хемингуей, Стефан Цвайг, Сергей Есенин – списъкът може да бъде продължен с още много имена – все хора на изкуството…
Метонимията на днешната трапеза у нас е безсилна да намери (вече) думи, с които да опише безсилието и абсолютната загуба на надежда за пътя, по който върви българското изкуство. Ако изобщо върви. Може да е приседнало на някой камък да си почине. И докато си почива цяла една епоха е преминала безвъзвратно край него.
Според статистка от facebook дневно в социалната мрежа се качват 350.000.000 снимки. Уловените мигове на човечеството. Докато ние си почиваме на някой камък. Встрани от пътя. Имаме в торбата и хляб, и зрелища. Затворени в себе си. Чужденци в Отечеството…
из „Български пословици и поговорки“:
„Един камък триста гарги пропъжда”
„Казана дума – хвърлен камък“
„Малкото камъче преобръща колата“
„Под голям камък – голяма змия се крие“
„Два остри камъка брашно не мелят“
„Дърво и камък да седят ти да не седиш!“