Автор: Явор Огнянов

Въпросник от авансцената:

  1. ИМА ЛИ МЕНТЕТА/ФАЛШИВА СТОКА В БЪЛГАРСКИТЕ СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА (ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР, МУЗИКАЛЕН, БАЛЕТЕН, ДАНС)? СРЕЩАТЕ ЛИ СПОРНА АВТЕНТИЧНОСТ В РАЗЛИЧНИТЕ КОМПОНЕНТИ КАТО ТЕКСТОВЕ, СЦЕНОГРАФИЯ, РЕЖИСЬОРСКИ РЕШЕНИЯ, АКТЬОРСКИ СРЕДСТВА И ДР. ?
  2. ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА РАЗПОЛАГАТ (И ЧЕСТО АКТУАЛИЗИРАТ!) КАТАЛОЗИ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ МЕНТЕТА И ТАКА ХВАЩАТ ЛЪЖАТА. ТЕХНОЛОГИИ РАЗПОЗНАВАТ ПЛАГИАТСТВА В ЛИТЕРАТУРАТА, НЕЗАВИСИМО ОТ ЕЗИКА, И КРАДЦИТЕ ПОПАДАТ В КАПАНА. ТОВА, ЧЕ СЦЕНАТА НЯМА ИНФОРМАЦИЯ ЗА УМИШЛЕНИ ИЗМАМИ, ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ ВСИЧКО Е ЧИСТО? КАК ДА СИ НАПРАВИМ „ТЕАТРАЛНА ПОЛИЦИЯ“?
  3. НЕТЪРПИМОСТТА КЪМ ПРЕСТЪПНИТЕ ПРАКТИКИ ВЪВ ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА ИМА СТАРА ТРАДИЦИЯ. НАЙ-ЛЕСНОТО ОБЯСНЕНИЕ Е, ЧЕ ТАМ СЕ ВЪРТЯТ МНОГО ПАРИ, ЧЕ ОБЕКТИТЕ ИЛИ В ОРИГИНАЛ, ИЛИ КАТО РЕПРОДУКЦИИ СА ПО-ДОСТЪПНИ КАТО ИНФОРМАЦИЯ. НО НИМА ВИ Е УБЯГНАЛО, ЧЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20–30 ГОДИНИ ИМА МНОГО „ ПИНА БАУШ“ В ДРАМАТИЧНИЯ НИ ТЕАТЪР И ПО-КОНКРЕТНО В ХИТОВИТЕ СПЕКТАКЛИ? ОТ БОЛЕСТТА НА ЛОШОТО САМОЧУВСТВИЕ ЛИ БОЛЕДУВАМЕ? КАК ДА РАЖДАМЕ ОРИГИНАЛНОСТ?

Респондентите:

ПРОФ. РОМЕО ПОПИЛИЕВ –ТЕАТРОВЕД:

  1. Ментето може би трябва да се разпознае като нещо не-свое, нещо друго в тъканта на спектакъла. Иначе е много трудно да се определи кое е автентично, или не. В крайна сметка нищо не може да е автентично и усилието да се изкара дадено нещо непременно като такова, винаги ще отваря места за нарастващи съмнения. Преко­мерната претенция за автентичност само пов­дига нивото на подозрителност. Обратно, усе­щането за не-автентичност го понижава и носи успокоение, поради възможността за нейното разчитане и разполагане сред определени обекти от миналото. Не знам кое днес може да се опре­дели като автентично, но очевидно се срещат твърде много лоши ментета и твърде малко до­бри. Доколко успяваме да у-своим, или при-своим другото – което винаги е в нас и ние сме в него – вероятно тъкмо това обстоятелство определя онази граница между „автентичното“ и „менте­то“. За усвояването е необходимо време, а с него продължително и добро дишане. Всички дишаме и следователно крадем от въздуха; от нашия и на другите въздух, а не знаем, след като ни е даден, доколко въобще ни се полага. Така или иначе го крадем, но доброто менте трябва да диша сво­бодно и да не се задъхва.
  2. Може да се организира подобна полиция, но тя само ще хваща някакви извършители, които после неизбежно ще бъдат пускани. Театралният спек­такъл протича сега и тук, а неговото заснемане или подслушване няма да има достатъчно дока­зателствена сила в съда. Спектакълът изчезва и в този смисъл той е самият крадец; докато го видиш и вече го няма. А картината си е картина, лентата – лента, подобно е положението и с му­зиката. Да си представим тогава: театралният полицай ще трябва да присъства в залата и в мо­мента на установената кражба би следвало неза­бавно да спира спектакъла, а зрителите тутакси да бъдат призовавани за свидетели. След което извършителят да бъде предаван на следствени­те органи и т.н.
  3. Щом забелязваме Пина Бауш, това означава че нейната техника и стил не са добре усвоени. За да усвоиш нещо, а не просто да го присвоиш, оз­начава да му прибавиш собствена стойност. На­шето изкуство страда тъкмо от ниската си до­бавена стойност, както и цялата ни икономика.

БОЙКО БОГДАНОВ – РЕЖИСЬОР:

  1.  Откакто свят светува, се краде, затова има зандани, затова са и разпоредбите на нашия знаменит цар Крум Страшни… А в днешното ни Отечество кражбата и далаверата са общест­вен консенсус – ако си почтен и честен, теб те считат за глупак. Няма как в обхваната повсе­местно от тези метастази разкапана държа­ва да съществува идиличен остров на морала (в конкретния случай – сцената), това е утопия. За интелектуалната кражба – въпреки че на хартия имаме добър „Закон за защита на авторските и сродни права“, той просто не се спазва, тъй като не съществуват работещи административни механизми, които да упражняват санкции спрямо нарушенията му. Текстове (по-скоро части) се крадат, крадат се цели преводи (неотдавна нашумя аферата с един известен наш преводач професор и препо­давател в Софийския университет)… Но относ­но сюжетите, имам въпрос: Гьоте откраднал ли е сюжета на „Фауст“? А Шекспир – сюжета на „Хамлет“? Не. Те са ги ПРЕСЪТВОРИЛИ гениално. Ако нашите „крадци“ пресътворяват гениално – аз съм първият, който би ги поздравил! Сценография се крадеше още от времето на соца от „западни“ спектакли, включително и от видни наши режисьори, професори. Крадат се или се „цитират“ за амнистия сценографски хрумва­ния, костюмни решения и днес.Режисьорски решения (и епигонски сурога­ти от тях) – също. Лично съм „потърпевш“, но имам особено отношение по темата – вместо да се гневя, си казвам: „Аферим, Бойо, значи интер­претацията ти на идеята е била добра и привле­кателна – ето така тя ще достигне до повече хора“, колкото и да ви звучи романтично-наивно.Относно актьорските средства не съм убе­ден дали следва да се нарече „кражба“, или просто е един от установените начини за развитие на тази трудна и многообразна професия – актьор­ското майсторство
  2. Не е нужна „театрална полиция“, тъй като съществува моралната прокуратура на публи­ката, съответна на степента ù на цивилизова­ност.
  3.  Де да беше само „Пина Бауш“ (браво за кавич­ките във въпроса!). А „Бежар“? Тук спирам, спи­съкът е дълъг. Доброто е, че в известен смисъл идеите им продължават живота си по света в някакво развитие все пак. От друга страна – без­дарното им плагиатство допринася за дискреди­тирането на значими художествени идеи в очите на широката (НИ) публика. Оригиналността не я раждаме ние – тя се ражда сама и се разкрива чрез свободата на инди­видуалността, почтеността и таланта, с кой­то Всевишният е надарил всеки един от нас.