ха бързо от съзнанието ми след няколко срещи с различни автори на български книги. Сред тях имаше такива, които редовно се караха на мен и мои колеги, защото смятаха, че целенасочено саботираме книгите им, защото не ги предлагаме на клиентите и не ги държим на предни позиции в книжарницата. Веднъж попитах един от тези писатели какво би се случило, ако всички автори на книги, които имаме в книжарницата, изскочат от някъде и изискат от нас веднага да сложим книгите им в центъра. Отговорът не беше литературен. Оказа се, че и писателите, точно както клиентите, са просто хора. Някои – чепати, други – приятелски настроени и усмихнати. Мисля, че в повечето случаи предпочитам дистанцията читател – автор. Удобна и практична е.
ПРОФЕСИЯ КНИЖАР, ЛИЧНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
Ако оставя настрана опита си, бих казала, че книжарската професия би трябвало да бъде призвание. Бих добавила и че е абсурдно в по-масовия си вид тя да е облечена в одеждите на неквалифициран нископлатен труд. Но не съм убедена, че това може да бъде променено в рамките на българския пазар. До преди 10 години младите хора (като мен самата по това време) с малко опит и още в университет се насочваха към работа, свързана с хобитата си, защото какво по-хитро от това да съчетаеш полезното с приятното? Днес обаче по-голямата част от младите знаят поне един западен език, което ги прави идеални кандидати за работа в кол център, където заплатата обикновено е в пъти по-голяма от тази в книжарница, музикален магазин, театър или друго подобно място. Пазарът на труда рязко се промени за кратко време, а от това страдат професии като тази на книжаря. Романтиката, безкрайният достъп до книги и информация, социалните контакти и връзките с издатели, които тя предлага, често се пропукват под натиска на финансовия аспект на работата.
Твърдението ми, че професията на книжаря е генерален потърпевш от промяната на пазара на труда, е не съвсем категорично. Познавам хора, които са книжари повече от 10, 20 и 30 години. Които приемат работата си за призвание. Които се борят всеки ден качествените книги да стигат до повече хора. Които всеки ден стават все по-добри в работата си. Те са тези, които ме вдъхновиха да стана книжар. Те са тези, заради които макар да не работя вече това, ще нося професията завинаги в себе си.