ИМАХ ПРЕКАЛЕНО РОМАНТИЧНА ПРЕДСТАВА ЗА КЛИЕНТИТЕ.
Работиш в книжарница? Чудесно, сигурно по цял ден си говориш с хора за книги и им препоръчваш интересни романи.
Това чувах почти ежедневно от близки. Първоначално сърце не ми даваше да им разкажа как първата ми клиентка бе възрастна дама, която още с влизането си ми се развика, че в книжарницата няма асансьор, а след като ù показах, че има, започна да ми крещи още повече, че нямало да се качи в български асансьор, защото задължително щял да падне. Отне ми няколко седмици да спра да чакам през вратата да влезе човек, с когото ще си поговорим за Харуки Мураками или Георги Господинов. Такъв всъщност се появи, но онова, което бързо научих е, че хората, които купуват книги не са романтични единици, които се държат и говорят като в роман на Дикенс. Клиентите са хора – всеки с характера си, всеки с настроението си, всеки със знанията си, всеки с възпитанието си. Оптимистичната представа за редиците четящи, които нямат търпение да чуят какво имате да им кажете за поезията на Жак Превер, е по-скоро тъжно нелепа. Процентът на типа клиенти, с които водих смислени и интересни и за двете страни разговори, със сигурност беше по-нисък от тези, които искаха да купят ирелевантен подарък за далечен близък и бяха сметнали, че книгата ще им свърши работа. От друга страна именно така изпъкваха по-ярко запознанствата ми с посетители на книжарницата, с които сме водили многократни и задълбочени разговори за литература.
Но в края на краищата професията на книжаря е такава, която изисква и учи на особено умели социални умения. Трябва да намериш баланса между отзивчивостта, твърдостта, гъвкавостта и нихилизма. И някак между усъвършенстването на това умение да не полудееш.
СМЯТАХ, ЧЕ ЩЕ ПРОДАВАМ САМО КНИГИ, КОИТО ХАРЕСВАМ.
Смятам, че един книжар препоръчва най-добре книгите, които е чел. Бях убедена, че ако представя автор или заглавие по правилния начин, то няма как човекът срещу мен да не се впечатли и да не се довери на вещата ми преценка. Грешно предположение. При все че има хора, на които им пука за мнението ти, има още повече такива, които предварително са проучили и твърдо са решили какво ще купят (в което няма нищо лошо), такива, които са чули за някой автор в сутрешно предаване и бързат да се сдобият с негова книга, хора, които искат да си купят най-популярния в момента бестселър, или такива, които нямат идея какво търсят, нито по какъв повод. Дотук добре, това не звучи притеснително, нали?
Все пак се ядосвах на клиенти, които предпочитаха масова и бърза литература пред такава, която намирах за по-стойностна. Често се чувствах обидена и се прибирах с усещане, че нещата не отиват на добре. Питах се защо на ден продавам десетки книги за конспирации и зодии и нито един роман на руски класик.
Научих се да уважавам чуждия вкус сравнително бързо. Снижих елитарното си отношение към жанровете, отворих по-широко очите си за различните функции на литературата и я оставих да си върши работата. По-голямата част от книгите, които хората купуваха, бяха с развлекателна функция. Онова, което търсех аз в литературата, бяха въпроси, перспективи, отговори. Рядко имах нужда от чисто забавление. Осъзнах, че няма как да продавам само книги, които харесвам, и че дори често ще се случва обратното. Дори четях неща, които са далеч от зоната ми комфорт, за да мога да бъда възможно най-адекватна в работата си. Бързо свикнах да не се обиждам от равносметката за най-продавани книги в края на месеца. Но това е само донякъде вярно. В мен още живее онзи книжар, който изтръпна, когато жена след дълго колебание между роман на Маркес и такъв на Куелю избра този на португалската звезда.
МИСЛЕХ, ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СЕ СКАРАМ С ПИСАТЕЛ.
Писателят е далечно същество, който излъчва сияние и сякаш носи ореол. Щом си писател, това означава, че не са ти присъщи човешки недостатъци и особености като егоцентризъм, избухливост и нетактичност. Пишещите хора са вглъбени в проблемите на обществото и природата и не се вълнуват от суета и популярност или поне не го показват.
Тези и още други подобни заблуди си тръгна