Професия книжар

В една сравнително студена студентска вечер по това време преди осем години седнах да напиша първото си и единствено мотивационно писмо за работа в книжарница. На бюрото ми имаше сериозна купчина прочетени книги на български автори и една още по-сериозна непрочетена с каквото ви дойде наум. Съквартирантката ми беше в „Хенри Милър“ периода си и единствените неща, които правеше, бяха да препрочита „Nexus” и да се налива с водка. Някъде между тези дейности прочете мотивацион­ното ми писмо и ми каза, че със сигурност не трябва да го изпращам и че безспорно не съм с всичкия си.

Е, беше малко късно за това, защото вече бях из­пратила кандидатурата си за позицията на книжар.

Писмото беше наивно и мечтателно. В него разсъждавах за бъдещето на книгата и съвремен­ната българска литература. Посветих сериозен абзац на ранното детско четене и важността от срещата с правилните книги в правилния момент. В главата ми професията на книжаря беше свързана с прецизна, почти психологическа работа с хора, кои­то търсят възможно най-добрата и полезна книга. Смятах, че знам достатъчно, за да стартирам добре и да стана по-добра с времето. Бях убедена, че съм прочела завидно количество книги. Това, разбира се, се оказа грешно.

Имах късмета да бъда книжар пет години, в кои­то научих много и допуснах известно количество грешки, които от своя страна ме научиха на още по­вече неща. Ето най-важните пет от тях.

ЗАПОЧНАХ С УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ЗНАМ ВСИЧКО.

От първите няколко часа в книжарницата осъз­нах, че самочувствието ми не е било съвсем основа­телно. Стоях заобиколена от над двадесет хиляди книги, внимателно доставени в кашони и палета. Всички те чакаха да бъдат разпределени по жанрове и да бъдат подредени по рафтовете, които в онзи момент дори не бяха сглобени. Огледах се. Започнах да усещам, че съм попаднала в свят, който е много по-взискателен от онова, което си бях представя­ла. Да, нямах особени проблеми с по-голямата част от художествената литература. Бях запозната предварително с ключови и нови автори. Но кога­то на първия ден от отварянето на книжарницата, при мен дойде жена да ме попита за книги на Робер­то Савиано, аз нямах идея за кого ми говори. Това не беше фатално, макар години по-късно още да ме е срам от случката. С помощта на умния софтуер бързо намерих книгата. Онова, което ме смути оба­че, беше прозрението, че има цели жанрове, с които съм тотално незапозната. Езотерична литература, здравна, книги за бременни, техническа литерату­ра… Осем години по-късно ми се струва естествено начинаещ книжар да не е запознат с всички жанрове в детайли. Но убеждението, че знаеш всичко, често е подводен камък. Сблъсъкът с реалността води до два изхода – или бързо започваш да се учиш, схващаш, че никога не бива да спираш и ставаш все по-добър, или се отчайваш, казваш си, че никога няма да се справиш и се отказваш.

Професията на книжаря е специфична и поняко­га неблагодарна, защото за нея ще си винаги недос­татъчно подготвен. В което се крие и част от ней­ния чар – постоянно те кара да ставаш все по-добра и знаеща версия на себе си. Разширява светогледа и границите, вади те от зоната на удобното позна­то и те кара да слушаш, търсиш и четеш все пове­че. Всеки ден.

СМЯТАХ, ЧЕ ПРОФЕСИЯТА НА КНИЖАРЯ Е СПОКОЙНА И ИДИЛИЧНА.

Докато пишех мотивационното си писмо, бях изпълнена с романтизъм, прилив на идеализъм и чув­ство за мисия и дълг. Обичах книгите, отгледана съм в семейство, в което се чете, и смятах, че би било чудесно да предам на колкото се може повече хора уважението и привързаността си към литера­турата. Предполагах, че работата ми като книжар ще е спокойна, дори равна. Надявах се романтиката на отрупаните с книги високи рафтове да е точно толкова плътна, колкото си я представях. Тайно се надявах и да имам време за четене. Време за четене имаше, но то стигаше единствено за анотациите на новите книги и за информация за някой автор или заглавие, с което те е застрелял клиент, а аз чувах за първи път. Работата ми беше всичко друго, но не и спокойна. Започваше с ежедневна доставка на трицифрено количество книги, тяхната обработка и позициониране на правилните места, поддържане на сравнително спретнатия вид на книжарницата, отговаряне на запитвания на клиенти по телефон или онлайн, а между всички тези неща се вмъкваше и най-важният елемент – директната работа с посе­тителите. Стоенето на крак часове наред без пре­късване бързо се превърна в рутина, а мускулите от носене на кашони също бе нещо, което не влизаше в първоначалните ми планове.

Като цяло подценяването на натовареността и интензивността на всяка една професия би било груба грешка. Работата на книжаря, особено по вре­ме на почивни и празнични дни, е едно от най-физи­чески и психически натоварващите неща, през кои­то някога съм минавала.