Автор: Мирослава Кацарова

Копакабана през 60-те години
едно писмо, изпратено от Мирослава Кацарова
Мирослава Кацарова е родена в Пловдив. Макар че е богослов по образование, тя е музикант по призвание. Започва да пее още в гимназиалните си години, когато се припознава в джаз естетиката и в изразните средства на тази музика. Има реализирани три самостоятелни албумa – „Бяло в бяло“ 2001 ,“Vuelvo al sur” 2012, “My CINÉMA” 2016.
От 17 години Мира Кацарова е автор и водещ на две предавания по Джаз ФМ радио България – Дезафинадо за латино джаз и “Singin’n’Swingin’” за вокален джаз. Носител е на престижните отличия „Осмата муза“ за предаването Дезафинадо и на „Златното перо“ за приноса ù към българската култура.
От четири години е организатор на Plovdiv Jazz Fest.
Бях 16 годишна, когато гледах филма на Тери Гилиъм „Бразилия“. Завладя ме до безмълвие. После често ме приютяваше ехото му, когато си го припомнях или го обсъждах с приятели… Питах се: защо пък се казва Бразилия тази сатирична антиутопия, визираща бъдеще на нечовешка бюрокрация, воайорство, морален мързел и консуматорска страст. Филмът е вдъхновен от романа на Оруел „1984“ и в някои отношения, уви, ми изглеждаше като déjà vu. Той разказва и една обречена, странна, фантазмена любовна история насред абсурд, сивота и фалш…
Години по-късно осъзнах, че името му е взето от една емблематична бразилска музикална пиеса,“Aquarela do Brasil” или просто “Brazil”, написана от Ари Барозо през 1938 година. Песента се превръща в нещо като химн на Бразилия и е интерпретирана от кого ли не, включително и от Нат Кинг Коул. Изпях я в една моя концертна програма, свързана с филмова музика. Тогава, случайно или не, прочетох в интервю с Тери Гилиъм защо е дал на филма си името на песен, която сякаш няма нищо общо с историята на романтичния чиновник и неговия съноподобен копнеж по невъзможната любов – „Веднъж в Порт Талбот, сив и студен град, на също толкова сив плаж видях момче, което си пускаше от портативно радио жива латино музика. Тя му помагаше да се пренесе някъде далеч и правеше света му по-малко сив“. Осъзнах, че и за мен Бразилия отдавна се е превърнала в метафора на спасението чрез музика, а и на любовта ми към живота, какъвто е – горчиво-сладък като боса нова… И вече 16 години разказвам историите на тази музика.
Опитвам се да подредя най-значимите измежду тях, но разбирам, че всички са ми еднакво важни и както казва любимата ми бразилска писателка Кларис Лиспектор: „Объркването ми иде оттам, че чергата е изтъкана от много нишки, а аз не мога да се примиря да следвам само една; смущението ми иде оттам, че разказът е изтъкан от много разкази, а не мога да разкажа всички“. Затова ще се опитам да кажа по нещо за хората, замесени в тях. Това са онези вълнуващи артисти – по правило бонвивани – които през 50-те и в началото на 60-те на миналия век са се събирали в апартаменти и барове по плажната ивица на Копакабана в Рио, за да пишат музика и поезия заедно. Най-ярките, оставили неизличима следа в съвременната музика, са Антониу Карлус Жубим, Винисиус де Мораис, Жуау Жилберту, Луис Бонфа. Музиката и песните им са вдъхновени от ритмите и интонациите на традиционните музикални форми на Бразилия – самба, шоро, шориньо, батукада, но и от американския джаз. Така се заражда новото музикално явление боса нова, което вече шест десетилетия влияе на естетиката и на музикалната визия на артисти от цял свят. В центъра на песните са мелодията, ритъмът и текстът на португалски език, чиято характерна фонетика пробужда вродения ни копнеж по Юга, по въображаемата му лекота и безметежност.
Антониу Карлус Жубим е считан за идеолога на боса нова. Роден е в добре поставено в обществото бразилско семейство с португалски корен. Родителите му се разделят, но още от малък той проявява своя музикален талант. Вторият му баща го насърчава да се занимава с музика и младият Жубим започва да учи пиано при прочутия инакомислещ композитор Ханс-Йоахим Кьолройтер, вече пренесъл се в Бразилия. Той разкрива нови музикални светове пред малкия Антонио, като го запознава с творчеството на Стравински, Рахманинов, Дебюси, Равел и Вила-Лобос, негов приятел. Ето защо се счита, че тези композито
*Obrigado, Brazil! (Благодаря, Бразилия) е музикален албум на световноизвестния челист Йо Йо Ма, реализиран през 2003 година и вдъхновен от бразилската музика.