Любопитно е и разкриването на сюжетните разкази на „Вампирова булка“ и „Апокрифно раз­пятие“, дадени от Райнов в Каталога. Свързани тематично с народното творчество и с „родно­то“, с легендата и приказката, в изпълнението си се доближават до игривостта на сецесион­ната линия, до декоративизма и стилизацията на природните форми в ислямското изкуство и японската гравюра. Описанието на триптиха „Вампирова булка“ фигурира под № 15.Сложната композиция на работата, изписана калиграфски, с множество детайли, изисква прочит, за да бъде възприета адекватно от зрителя. Него авторът ни дава като важен ключ, за да бъде разчетено правилно картинното пространство. Изобра­зен е момент от народна приказка, според която: „вампир, престорен на момък, се жени за царска дъщеря; той праща за момата баща си и майка си (също вампири, престорени на хора, дегизира­ни и натруфени) посред нощ – и те я открадват към зори с погребална колесница сред гробищата (дето е царството на вампирите); придружават ги един дявол (вратар на двореца) с черна котка, едно куче (пазач на вратата), женско джудже, кое­то носи накити на годеницата, и джудже – оръже­носец. Двете сестри на момата, превърнати на пеперуди от един магьосник, и тримата ù братя, преобразени на прилепи, следват шествието, за да се научат къде отива сестра им. Предаден е мигът, когато слезли от колесницата, вампири­те дърпат изплашената мома да влезе в подзем­ния дворец, чиято врата (една скала) се готви да отключи дяволът. Жителите на това царство са превърнати в змии, бухали, зловещи растения и отровни гъби“/5/. Същият ключов модел на разказ, обясняващ изобразеното, използва и при работа­та „Апокрифно разпятие“, свързана с апокрифно­то християнство, смъртта и мистицизма/6/.В ка­талога на изложбата работата фигурира под № 12, а сюжетът ù представлява „Апокрифно ска­зание, според което Спасителят бива разпнат още в юношество, с което се изразява радостта на доброволната жертва, сърадвана от майката и бащата; змеят победен от кръстния подвиг, олицетворява веществото, злото, греха“/7/. Изображението се различава съществено от кано­ничните разпятия в иконописта, тук не само че Христос е представен като младеж, но присъст­ва и баща му Йосиф. Интересно е и решението за рамка на творбата. Във формата на разгънат свитък със старобългарски букви е изписано „В Бога се раждаме, в Христа умираме, Оживяваме в Духа свети“, което държи смислова и семантична връзка с изобразеното Разпятие. Декоративни­те облаци, оформени като венец около Христо­вия кръст, са взети от сецесионната тематика. Стилизираните растения пък се доближават до източната миниатюра, а образите на Мария и Йосиф са изпълнени по иконографските изисква­ния. Съчетаването на толкова различни символи и стилове е направено премерено и е превърнато в самостойна художествена действителност, в единно органично цяло.През 1939 Николай Райнов замисля втората си самостоятелна изложба по повод 35 години творческа дейност, но не успява да я реализира. Честването на 50-годишния му юбилей, както и изложбата, са забранени от правителството.

Езеро, 1922, темпера, цветна хартия, 30,5х45 см. Градска художествена галерия – Пловдив

Голяма част от подготвените творби са по­казани по-късно – през 1974 в галерия „Раковски 125“ на изложба по повод 20 години от смъртта на художника. Тогава за първи път пред публика са изложени декоративните композиции, изпълнени с лакови бои върху станиолова основа, които са без аналог в българското изкуство. В тях съче­тава японската традиция на стилизация и сеце­сиона с неговото богатство от злато и всякак­ви скъпоценни материи. Той използва за материал станиол, пригаждайки го към собствените си виждания. Създадени в периода 1937–1939, те са нещо оригинално и различно в пластичните и ду­ховните търсения на Николай Райнов. В тях не бива да търсим само отгласи на закъснелия сеце­сион. В тези творби могат да се открият теософски идеи, свързани с учението за прераждане­то на Духа, както и елементи от религиозната философия на Изтока, на платонизма и новопла­тонизма, а също и възгледи от философията на Владимир Соловьов и различни знаци и символи, свързани с човешката душа.

Илюстрация към „Княз и чума“, 1931, темпера, туш, златен и сребърен бронз, 11,3х16 см. Колекция Димитър Инджов

Каталогът към изложбата е важен арте­факт при датирането на декоративните кар­тини, изпълнени в гваш, акварел, темпера, лакови бои върху станиолова основа, графич­ни композиции и рисунки.Голяма част от тях са представени в експозицията „Омагьосано царство“ в Градската галерия. Откривателски­те и анализаторски моменти в нея са от раз­лично естество. От една страна, те са свърза­ни с непоказвани декоративни композиции като „Пейзаж с дървета“ (30-те години на ХХ век), „Залез“ (20-те години на ХХ век), литографията „Илюстрация“ (1915) и др. От друга, за първи път декоративните композиции се осмислят през текстовете на Райнов.

За първи път пред широка публика се по­казва и „Художествен адрес“ (1913), изработен по повод юбилей на театрала Иван Попов от студентите при Софийския университет. Не­говото декоративно оформление е решено от художника декоратор. По това време Николай Райнов все още е студент в Художествената академия в курса по декоративно изкуство на проф. Харалампи Тачев и Стефан Баджов. През този период за първи път в общия курс се въвеж­да стилознанието, целящо да запознае студен­тите с проблема на орнамента, стилизацията и теорията на приложните изкуства. Доказват го и запазените учебни проекти, представени в изложбата (изпълнени в български стил, гео­метрични и флорални мотиви, 1911), изработени в курса по стилознание.