Апокрифно разпятие, 1920 акварел, темпера, туш, хартия, 55,5х38 см – Градска художествена галерия – Пловдив

Декоративното при Николай Райнов има езо­теричен смисъл, то е средство за намиране на ключ към тайни за посветения в художествена­та материя. Правилният прочит ще позволи да се разкрият кодираните в самата природа тайни на универсума. За него „символите са били език на посветения в Тайнствата, а художниците – Посветени“ /2/.

Изложбата в Градската галерия е опит да бъдат показани разностранните изяви на худож­ника декоратор и връзката им с теоретичната постановка, представена в статиите, посве­тени на изкуството, на стила и орнамента. Живописта и графиката на Райнов са съотне­сени с конкретни негови цитати. Именно тази съпоставка между изобразените декоративни картини и зададената текстуална програма на работа е важен аспект за осмислянето на худо­жественото наследство на автора. В изложбата са включени над 120 творби, декоративни карти­ни, изпълнени в гваш, бронз, акварел, темпера, ла­кови бои върху станиолова основа, както и гра­фични композиции, гравюри на дърво и линолеум, рисунки, ескизи и приложна графика, сред която – декоративни проекти, илюстрации, винетки и пр. Представено е творчеството му от всички периоди на работа – от най-ранните запазени учебни декоративни задачи от Държавното ху­дожествено индустриално училище (1910–1912) /3/ до късните му опити в лаковата техника върху станиолова основа (1936–1939).

Важно значение за възстановяването на худо­жественото наследство на автора имат и два­та документални филма „Николай Райнов“, 1984, сценарист Александър Бешков, режисьор Михаил Стойков и „Николай Райнов – Тютюневият човек” – тв очерк, 1989, сценарист Дарин Камбов, режи­сьор Христо Вълев, предоставени от фонда на БНТ. Филмите като експозиционна медия дават документална възможност за поглед върху твор­би на художника, до чиито оригинали днес нямаме достъп. На този етап това е шанс да бъдат ви­дени заедно с познатите декоративни картини и непоказани, участвали в посмъртна изложба през 1984. Това бе и единственият начин те отново да присъстват в галерийното пространство и да бъдат представени пред публиката.

РАБОТАТА ПО ПРОЕКТА

Творчеството на Николай Райнов ме интригу­ва от години /4/. Но да се пише за него е далеч по-лес­но. Изследователят на изкуството се позовава на творби, публикувани в каталози, илюстрации в книги, периодични издания и други артефакти, носещи информация за картините на автора. Да се събере художественото наследство, пръсна­то из частни колекции и галерии се оказа истин­ско предизвикателство. Галериите в страната притежават една малка част от творчество­то, наброяващо около 200 картини. Декоративни природни композиции, изпълнени в гваш, акварел, темпера и лакови бои върху станиолова основа, както и графики са собственост на Софийската градска художествена галерия, Националната га­лерия, Градската художествена галерия – Пловдив, Художествената галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Музея към Националната художестве­на академия, Дарение колекция „Светлин Русев“ – Плевен, Националния литературен музей, Държав­на агенция „Архиви“. Негови картини притежават и Галерия „Нюанс“ – София, Галерия „Филипополис“ – Пловдив, Българска арт колекция фондация. Една значителна част се намира и в частни колекции, което затруднява достъпа до тях. Без участието на колекционерите и частните лица трудно би могло да се организира ретроспективна изложба от подобен характер. Наред с обичайните форми на достъп до архиви, получихме важна информация и от интернет средата. Публикуването на данни, фотографии, литературни произведения и други ценни материали в различни сайтове спомогнаха изследователската дейност да има обширен ха­рактер. Наследниците на художника също допри­несоха за информационното и материалното съ­бирателство на артефактите, за да може да бъде реконструиран творческия и житейския път на художника.

Важно значение имаше и възможността да открием и работим с каталога към първата и единствена самостоятелна изложба на Николай Райнов, организирана през есента на 1922 в Пловдив. В предговора е представена програмната основа на художествените търсения на Райнов, свързана с „преобразяването на природата по пътя на стилизуването“. Тук, още в заглавие­то, за първи път определя и работите си като „Декоративни картини с бронз, гваш, акварел и темпера – пейзажи и декоративни композиции“. Основната цел на творчеството му е „обнова на стария ни декоративен стил в границите на съвременната възможност“. Включените 72 кар­тини с пълни наименования, година на създаване и техника на изпълнение, ни помагат днес някои от тях да бъдат разпознати. В изложбата „Ома­гьосано царство“ са идентифицирани 10 рабо­ти, участвали в Първата изложба. Сред тях са „Стилизирана природа“ (1922), „Жидови камъни“ (1922), „Отражение“ (Отразен изглед) (1922), „Езе­ро“ (1922), „Селска къща“ (1920), „Родопски къщи“ (1922), „Електричество“ (1920), „Острови“ (1922), „Апокрифно разпятие“ (1920), „Вампирова булка (триптих)“ (1922). С публикуването им се поста­вя едно начало, имащо за цел да издири и рекон­струира изложбата от 1922 година.