Биография на „За Нешка Робева и нейните момичета” и „За момичетата и тяхната Нешка Робева” (1984 – 1987)

Плакатът на Симеон Кръстев

Заведоха ме актьорите в Димитровград да гледам показателни изпълнения на гимнастичките на Нешка Робева. Те ми запалиха главата и аз още в залата реших, че ще модифицирам темата за Пигмалион във филм-мюзикъл. [1]

Едно момче от димитровградския състав помагаше на треньорката с уроци по актьорско поведение. Запозна ме с Нешка.

Седнахме с нея на едно кафе близо до зала „София”, където те тренираха през 84-та за европейското във Виена.

Беше вече краят на лятото, беше отминал бойкотът на лос-анжелиската олимпиада. Нешка пак бе останала без олимпийска шампионка.

Аз разказвах запалено идеята си да направим заедно мюзикъл и някое от момичетата, например Анелия Раленкова (много харесах излъчването и пластиката й) да изиграе главната роля. Нешка ме оценяваше с полуусмивка. Рече направо:
-Аз не ви познавам.
Добави и още нещо, от което произтичаше, че не може да ми се довери слепешката.

-Добре – настоявах аз, – нека се опознаем. Искате ли да заснема документален филм за вас и момичетата?
-Снимали са вече…
-Е, нека и аз да опитам!

Тя се съгласи.

Оставаше да се съгласи и генералният директор.
Но той отказа:
-Ти си имаш задача! „Съединението”.
-Хайде, да не се лъжем взаимно – осмелих се аз. – На всички е ясно, че „Съединението” няма да го бъде!
-Този въпрос не е от моята компетенция. Срещни се с другаря Йорданов. Ако той ти разреши да не снимаш „Съединението”, а филм за Нешка Робева, тогава пак ела!
-Как да се срещна?
-Днес след обед има заседание на Политбюро. Иди, причакай го пред служебния вход на Партийния дом и го попитай!
И аз с всичкия си акъл щръкнах подозрително пред Партийния дом на „Руски”, пред онзи вход, който гледа към фонтана. Наистина щеше да има нещо, защото спираха луксозни коли. От тях слизаха лицата от портретите, ала моят човек не идваше. Вместо него ме приближи познат съсед; беше един от шофьорите, които караха луксозните коли.
-Жоро! – рече. – Какво правиш тук?-
Обясних с две думи , че чакам Георги Йорданов и защо.
-Моля ти се, мръдни нанякъде, защото от охраната се канят да те приберат!
Прогледнах сякаш и видях нелепата си глупашка наивност! И се ядосах на целия свят!

Запраших без път и посока, плачеше ми се. А може и да съм налял очите, защото ме срещна Христо Ковачев и попита:
– Жоро, защо си се нажалил?
Излях си мъката пред него.

Христо Ковачев

Той беше много надарен документалист. Имаше рядката дарба да разговори хората пред камерата, да ги предразположи да се държат и говорят естествено. В онези времена страхът от студеното око на обектива бе вцепеняващ, а неговите събеседници сякаш не забелязваха, че ги снимат. Усетът му към доброто изображение бе сякаш природна даденост. Имаше тринадесет награди от големи международни фестивали, беше лауреат на Димитровска награда. Христо водеше сложна игра с властта. Снимаше филми, които получаваха адмирациите на вишестоящите. Като апологията на Тодор Живков – „Човек от народа”. Редуваше ги, обаче, с остро критични… Това двойствено поведение му даваше влиятелна подкрепа от властимащите, но озлобяваше колегите му.

А той използваше влиянието си не само за лична облага. В колектив „Глобус”, който оглавяваше, направиха силни и правдиви документални филми много млади режисьори: Николай Волев („Цимент”,„Грънци”, „Дом номер 8”), Малина Петрова („Тетевенска 24”, „Виновни няма”, „Пантеонът”,”Сърцето умира последно”), Евгени Михайлов („Вечният двигател”, „С открити карти”), Петър Попзлатев („Коми, хората”), Анри Кулев(„Сънувам музика”). Христо им осигури подслон и закрила.

– Искаш да снимаш филм за Нешка? – резюмира той моите вопли. – Ще го направиш ли в моя колектив?
– Защо не?
– Отиваме при Генералния…
– Току-що ми отказа.
– Идвай с мен.

Христо връхлетя в канцеларията на Генералния. Секретарката понечи да го възпре, ала той я подмина и нахлу в самия кабинет. Викна още от прага:
– Абе, пич! Дюлгера иска да снима филм за Нешка и ти не си му разрешавал?!
– Христо, моля те, чакай да ти обясня – взе да се поти насреща големият началник.
– Няма какво да ми обясняваш! Дюлгера ще прави филм за Нешка в моя колектив! Утре ти пускам докладна за подпис!
И си излезе.
Така бе утвърден и пуснат в производство документалният пълнометражен филм „За Нешка Робева и нейните момичета”.