Чета. „Балканска рапсодия“ чета. На Мария Касимова, да. Хубава е, да. Много е хубава. Човешка та­кава една. Топла и мека като прясна погача. Сгрява те, умисля те. Пре­гръща те и те заспомня. Няма та­кава дума? Има, има. Такива книги те карат на такива думи. Връщат те във времето, гаче ли тогаз си жи­вял. Хубаво е. Обичам такива книги, да ги живея.

Забравихме за какво е всъщност литературата. Не е, за да изхранва, да бъде присвоявана, да бъде разде­ляна и владяна. Тя не може да бъде нечия, да дели тези, които я правят, да бъде инструмент за нечии управлен­ски и овластяващи амбиции. Тя не е сама за себе си и себедостатъчна. Литературата трябва да учи, да пре­дава знания, идеи, опит, чувства, възможности, емпатия, да разказва истории, да показва примери, да изграж­да и събира светове, да открива вселени. Тя сближава хора, неща и култури, кара ни да изживеем хиляди жи­воти. Особено чрез поезията, тя концентрира светоусе­щания и гледни точки, милиарди мигове синкретичност на духа, достига до най-дълбоките пластове в човека, директно отключва вратите към всеки докоснат. Ли­тературата е да създава приятелства, не да създава врагове. Литературата е на и за хората. Да бъде четена и осмисляна, разбирана и обичана. И само тогава се превръща в литература. Тя трябва да е добра, искрена, честна, истинска и разбираема. Тя не е прерогатив на елит, а на всички хора. Словото не е предмет, не е ябъл­ка на раздора, то е светлина и път. Мисия и посвещение. И не да го владеем, а да го раздаваме. Хора на думи­те, недейте. Засрамете се от четящите и нечетящите. В крайна сметка светлината е за всички.

Литературата е велико нещо. Намираш отговори на въпросите, които си си задавал, намираш въпроси­ те, които си искал да се запиташ, намираш другите и себе си, отваряш страниците на света и отваряш себе си към него. Живееш хиляди животи, измисляш хиляди чужди мисли, преживяваш огромно количество болки и щастия. Понякога се забравяш, изгубваш, изчезваш. Понякога се намираш, събираш, проглеждаш. Поняко­га всичко има смисъл, друг път нищо не е наред. Логи­ката на безмислието. Всеки роман е още един извървян път. Аз съм странник сред думи. Когато затворя очи се връщам в себе си.

Най-големият проблем на едно общество са не­грамотността и необразоваността. Защото всичко се гради на правилните думи. А кои са те, идва с обра­зованието и четенето. Липсата им поражда агресия, озлобление, омраза, разделение, деморализация, без­верие, корупция, расизъм и национализъм, завист и разпад. Използването на неправилни думи, не говоря за граматически, не че и това не е важно, а за смис­лово и ангажирано правилните и верни думи. Имаме огромна нужда от тях. Те са успокоявали конфликти, решавали спорове, прекратявали войни, водили към свобода, променяли общества, спасявали от смърт. А правилните думи ги изказва образован, умен, морален и добър човек. И насажда тези семена само в благо­датната почва на разумни, критически мислещи, обра­зовани слушатели. Лошите хора и лошите думи нами­рат прием у невежи, затворени, прости, необразовани и неинформирани хора. И всичко добро остава глас в пустиня, удавено от диващината и простотията, която ни залива. Ще ни бъде ли?

Покрай лекциите, които изнасях в Брюксел и Люк­сембург, и смъртта на Стивън Хокинг, отново се зами­слих за бъдещето на книгата, за това дали електрон­ната книга ще измести/замени/унищожи хартиената такава. Мнението, което съм изказвал хиляда пъти си­гурно вече, е че хартиената и електронната книга нямат колизия. Те не са противници като кроманьонеца и хомо сапиенс, те са едно и също нещо на различен носител. Нека всеки си избере как му е по-лесно, по-удобно, по-приятно, по-яко, по-готино, по-смислено, по-силно, по-въздействащо да чете. И всъщност големият въпрос на възможното бъдеще: Ще продължим ли въобще да четем? Буквите ще бъдат ли необходими на бъдещите поколения? Тези знаци, крайъгълните камъни на човеш­ката цивилизация, ще оцелеят ли при наличието на ау­дио звук и създаване на изкуствено генерирани обра­зи? Сега новите четци, таблети и компютри без проблем конвертират текстовете от различни формати в аудио файл, който можем да слушаме и все повече хора из­бират този вариант. Технологиите се развиват толкова бързо, че очаквам в рамките на няколко години устрой­ствата да започнат да възпроизвеждат текста с различ­ни гласове, тембър, емоции и художествено. Знам, че се работи в тази посока. По същия начин в едно възможно бъдеще устройствата вероятно ще се развият толкова, че ще могат да конвертират текст директно в образи. Или пък този етап директно ще бъде прескочен, като с глас нареждаме на компютъра и той създава образи­те за нас. В този момент посредничеството на буквите ще стане излишно. Този единствен засега вариант за разбираем пренос на информация, за размяна на кон­цепции, идеи, символи, образи, чувства, послания и въобще комуникиране между хората, ще се превърне в нещо излишно и ще отиде в историята. Това вече ще е най-голямата революция в човешката история след овладяването на огъня, колелото и създаването на аз­буките. Именно тяхното изчезване. Защото интернет не е революция от такъв ранг, той е просто начин, подо­бряване на комуникацията, среда, в която нещата да се случват по-бързо, по-лесно и по-глобално. Но всичко отново стъпва върху буквите и четенето. Тяхното изчез­ване ще ни направи нещо различно. Не мога да кажа дали по-малко хора. Но във всеки случай – други. Не знам какво ще означава това, всеки от вас може да по­мисли за възможни отговори, не искам да слагам поло­жителен или отрицателен знак. Искам само да накарам колкото може повече хора да се замислят и когато този момент започне да идва, да има неща, които да бъдат направени, и най-добре да се възползваме от него.