Чета. „Балканска рапсодия“ чета. На Мария Касимова, да. Хубава е, да. Много е хубава. Човешка такава една. Топла и мека като прясна погача. Сгрява те, умисля те. Прегръща те и те заспомня. Няма такава дума? Има, има. Такива книги те карат на такива думи. Връщат те във времето, гаче ли тогаз си живял. Хубаво е. Обичам такива книги, да ги живея.
Забравихме за какво е всъщност литературата. Не е, за да изхранва, да бъде присвоявана, да бъде разделяна и владяна. Тя не може да бъде нечия, да дели тези, които я правят, да бъде инструмент за нечии управленски и овластяващи амбиции. Тя не е сама за себе си и себедостатъчна. Литературата трябва да учи, да предава знания, идеи, опит, чувства, възможности, емпатия, да разказва истории, да показва примери, да изгражда и събира светове, да открива вселени. Тя сближава хора, неща и култури, кара ни да изживеем хиляди животи. Особено чрез поезията, тя концентрира светоусещания и гледни точки, милиарди мигове синкретичност на духа, достига до най-дълбоките пластове в човека, директно отключва вратите към всеки докоснат. Литературата е да създава приятелства, не да създава врагове. Литературата е на и за хората. Да бъде четена и осмисляна, разбирана и обичана. И само тогава се превръща в литература. Тя трябва да е добра, искрена, честна, истинска и разбираема. Тя не е прерогатив на елит, а на всички хора. Словото не е предмет, не е ябълка на раздора, то е светлина и път. Мисия и посвещение. И не да го владеем, а да го раздаваме. Хора на думите, недейте. Засрамете се от четящите и нечетящите. В крайна сметка светлината е за всички.
Литературата е велико нещо. Намираш отговори на въпросите, които си си задавал, намираш въпроси те, които си искал да се запиташ, намираш другите и себе си, отваряш страниците на света и отваряш себе си към него. Живееш хиляди животи, измисляш хиляди чужди мисли, преживяваш огромно количество болки и щастия. Понякога се забравяш, изгубваш, изчезваш. Понякога се намираш, събираш, проглеждаш. Понякога всичко има смисъл, друг път нищо не е наред. Логиката на безмислието. Всеки роман е още един извървян път. Аз съм странник сред думи. Когато затворя очи се връщам в себе си.
Най-големият проблем на едно общество са неграмотността и необразоваността. Защото всичко се гради на правилните думи. А кои са те, идва с образованието и четенето. Липсата им поражда агресия, озлобление, омраза, разделение, деморализация, безверие, корупция, расизъм и национализъм, завист и разпад. Използването на неправилни думи, не говоря за граматически, не че и това не е важно, а за смислово и ангажирано правилните и верни думи. Имаме огромна нужда от тях. Те са успокоявали конфликти, решавали спорове, прекратявали войни, водили към свобода, променяли общества, спасявали от смърт. А правилните думи ги изказва образован, умен, морален и добър човек. И насажда тези семена само в благодатната почва на разумни, критически мислещи, образовани слушатели. Лошите хора и лошите думи намират прием у невежи, затворени, прости, необразовани и неинформирани хора. И всичко добро остава глас в пустиня, удавено от диващината и простотията, която ни залива. Ще ни бъде ли?
Покрай лекциите, които изнасях в Брюксел и Люксембург, и смъртта на Стивън Хокинг, отново се замислих за бъдещето на книгата, за това дали електронната книга ще измести/замени/унищожи хартиената такава. Мнението, което съм изказвал хиляда пъти сигурно вече, е че хартиената и електронната книга нямат колизия. Те не са противници като кроманьонеца и хомо сапиенс, те са едно и също нещо на различен носител. Нека всеки си избере как му е по-лесно, по-удобно, по-приятно, по-яко, по-готино, по-смислено, по-силно, по-въздействащо да чете. И всъщност големият въпрос на възможното бъдеще: Ще продължим ли въобще да четем? Буквите ще бъдат ли необходими на бъдещите поколения? Тези знаци, крайъгълните камъни на човешката цивилизация, ще оцелеят ли при наличието на аудио звук и създаване на изкуствено генерирани образи? Сега новите четци, таблети и компютри без проблем конвертират текстовете от различни формати в аудио файл, който можем да слушаме и все повече хора избират този вариант. Технологиите се развиват толкова бързо, че очаквам в рамките на няколко години устройствата да започнат да възпроизвеждат текста с различни гласове, тембър, емоции и художествено. Знам, че се работи в тази посока. По същия начин в едно възможно бъдеще устройствата вероятно ще се развият толкова, че ще могат да конвертират текст директно в образи. Или пък този етап директно ще бъде прескочен, като с глас нареждаме на компютъра и той създава образите за нас. В този момент посредничеството на буквите ще стане излишно. Този единствен засега вариант за разбираем пренос на информация, за размяна на концепции, идеи, символи, образи, чувства, послания и въобще комуникиране между хората, ще се превърне в нещо излишно и ще отиде в историята. Това вече ще е най-голямата революция в човешката история след овладяването на огъня, колелото и създаването на азбуките. Именно тяхното изчезване. Защото интернет не е революция от такъв ранг, той е просто начин, подобряване на комуникацията, среда, в която нещата да се случват по-бързо, по-лесно и по-глобално. Но всичко отново стъпва върху буквите и четенето. Тяхното изчезване ще ни направи нещо различно. Не мога да кажа дали по-малко хора. Но във всеки случай – други. Не знам какво ще означава това, всеки от вас може да помисли за възможни отговори, не искам да слагам положителен или отрицателен знак. Искам само да накарам колкото може повече хора да се замислят и когато този момент започне да идва, да има неща, които да бъдат направени, и най-добре да се възползваме от него.