
Новият роман на Галин Никифоров, за мен един от тримата най-добри български писатели, е искрящ, абсолютно чист литературен диамант. Романът „Тяло под роклята“ е поредният му литературен протубeранс. Неговият талант да бъде различен, да си играе със стилове и стилистики, с език и идеи, с гледни точки, психология и реалност, го прави несъмнено един от най-оригиналните, разностранни и интересни съвременни български писатели. Като почитател на абсолютно всеки негов роман, много бих искал той като автор и книгите му като ценност да заемат полагащото им се място по рафтовете на книжарниците ни, да бъдат преведени и да достигнат до колкото може повече читатели в България и по света. Прочетете тази книга.

За „Всичките наши тела“ на Георги Господинов не може да се пише. Опитах. Опитвам от известно време. Искам да кажа толкова много – за Поезията в нея, за мъдростта, за емпатията, за докосването, за струните, за материята и духа, за болката и удоволствието, за тъгата, за надеждата. Тя носи всички тези неща. Тя е като кръвопреливане. Животоспасяващо за духа. Книга за следобеди, илюминации, август, кожа, сън, вестник, Паскал, спам, ботаника, лапсус, бай Илия, суета, прости числа, Селинджър, праистория, непрочетени книги, раздяла, грешка, микроапокалипсиси, папирус, три коня, един и същи живот, рекапитулация. Тя е пробив в системата и ключ за клошаря. Бележки под линията на сърцето. Кардиограма на действителността. Автокоректът ми поправи кардиограма на радиограма, пръст на съдбата. Да, тази книга е точно радиограма, телеграфна, екзистенциално важна и необходима, съобщаваща живота и смъртта, без милост към получателя. Зов за разбиране и споделяне в един свят, в който думите строят стени и слагат граници. Последната книга на вътрешно щастие и хармония, с букви, дълбани дълго и внимателно в камъка на ежедневието. Най-трудно се пише със сърце върху време. Но Георги Господинов е майстор на теологията на следобедите, на вечерните апокалипсиси, на тъгата и ангелите. Той е мъдрият халдей на нашето литературно време, жрец в храма на човещината и зидар на неслучващата се вавилонска библиотека на единението и съзидаването. Тази книга е тежестта на битието в лекотата и прозрачността на финия порцелан на думите. Вземете в ръце книгата и натиснете паузата на монотонното и ежедневността, попътувайте с нея, оставете да ви докосне и одраска. Приемете я в себе си. Ще ви бъде вярна и ще ви надари богато. Котката на нашето спокойно порастване. Пуснете я.

Прочетох „Животът на насекомите“ на Пелевин. Преводът е на Иван Тотоманов. Първият роман на автора на “Generation P”, „Чапаев и пустота“, “„Батман Аполо“. Алегорична дистопия и социална сатира е това. Комарите, родни и чужди, които пият кръвта на народа, мушицата, която дава всичко да си намери американски съпруг и да отиде отвъд, нощни пеперуди, които обсъждат Марк Аврелий, стремят се към светлината и се превръщат в светулки, мравките, които живеят само за да създадат дом и да отглеждат деца. Раждане, безсмислие, съдба, мечти, философия, метаморфози и смърт. Пелевин в цялото си великолепие.