Автор: Светлозар Желев
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА ОТ КНИГИТЕ. ТЕ ВИНАГИ НИ ЗАСТИГАТ. ДОРИ И ТЕЗИ, КОИТО НЕ ЧЕТАТ. КНИГИТЕ СА ЖИВОТЪТ, КОЙТО НАДНИЧА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА, КРАСОТАТА, КОЯТО НИ ЗАОБИКАЛЯ, СВЕТЛИНАТА В ОЧИТЕ НА ДЕТЕ. И ТЕ НАПРАВЛЯВАТ ВСЕКИ ЕЛЕМЕНТ ОТ БИТИЕТО, ОПРЕДЕЛЯТ СЪЗНАНИЕТО, МЯСТОТО НИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И УСПЕХИТЕ НИ, МЕЧТИТЕ И ПОСТИЖЕНИЯТА НИ. ЗНАНИЕТО В ТЯХ, ЕМПАТИЯТА, РАЗБИРАНЕТО, СВОБОДАТА, МЪДРОСТТА, ОПИТА, КРАСОТАТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО, МОРАЛА И ВЕЛИЧИЕТО, МИЛИАРДИТЕ МИГОВЕ И ЖИВОТИ. АБСОЛЮТНАТА ЕСЕНЦИЯ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО, КОНЦЕНТРИРАНА ЧЕРНО НА БЯЛО МЕЖДУ ДВЕ КОРИЦИ. МОЛЕКУЛИ ЧИСТА ЕНЕРГИЯ. СВОБОДАТА НА ДУХА И ИЗРАЗЯВАНЕТО, ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА. СЛОВОТО ОБЛАГОРОДЯВА.
Светлозар Желев
Декември е месец за равносметки, но и на Софийския международен панаир на книгата. Както на литературния фестивал. Това е моята равносметка за 2018 в 13+1 Фейсбук поста, всеки публикуван на страниците ми, по един или друг повод през годината, с цялата емоция, която са породили в мен. Нередактирани.
Всички те са посветени на литературата и книгите. Тук са и 9-те книги, които най-силно са ми въздействали през 2018 и ви препоръчвам да си вземете от панаира на книгата. Заедно с „Хартиената менажерия“ на Кен Лиу, „Вроден порок“ на Томас Пинчън, стихосбирките на Яна Букова и Мириам Ван хее, „Братоубийците“ на Никос Казандзакис, разказите на Кристин Димитрова, „Как се пътува със сьомга“ на Умберто Еко и „Смъртта на речния водач“ на Ричард Фланаган. Годината беше добра, литературната жътва – богата. Освен книгите, споделям и някои размисли за мисията на книжарите, хората благодарение на които книгите достигат до нас, често неглижирани, недооценени, а толкова важни за литературния контекст, а също и кратки бележки за литературата, бъдещето, четенето и думите.
Нека новата година ни донесе още повече добри и силни книги!
Приятно четене, и весели празници!
Обичам да съм книжар. Продавач на надежда. На знание, на усмивки, красота, светлина. На идеи, на възможности, пророчества, предупреждения. На споделяне, емпатия, сила, подкрепа. Книжар е една от най-достойните професии, защото изисква посвещаване, постоянно развитие, четене на книга след книга, ежедневни усилия да разпространи словото сред хората. Те са проповедниците на цивилизацията. Прекрасно е да погледнеш в очите на читателя, да потърсиш и разгадаеш желанието му, да му отвориш и покажеш нов свят, да го понесеш на ново изумително пътешествие. И после, другият блясък, на неофита, когато е прочел и харесал книгата. Наблюдавам младите ми колеги на панаира на книгата, на всички щандове, по книжарниците в София, желанието, с което работят, светлината, която излъчват, усещането им за ценността на това, което правят, и това ме изпълва с радост и смисъл. Винаги се оплакваме, че са малко. И за читателите също. Сигурно е така. Но докато ги има, ще има смисъл и ще има бъдеще. Днес още няколко хиляди души ще намерят светлината на Панаира на книгата в НДК и книжарниците в София и цяла България. Ще се срещнат с усмихнатите светещи лица на Слава, Марта, Ваня, Цвети, Боби, Вили, Ники, Ива, Митко, Зори, Петя, Деси, Милена, Гери, Диана, Галя, и още много, много книжари, които ще са там, за да ги насочват като лоцмани между книжните острови и проливите на думите. Поклон пред тези съвременни проявления на духа на Матей Миткалото. Отворете сърцето и ума си, и тръгнете на пътешествие с техните съвети. Те искат само да видят вашето щастие и благодарност.