Автор: Оля Стоянова

Оля Стоянова обича обикалянето по диви места и книгите. Доктор по журналистика в Софийския университет, автор на девет книги – четири стихосбирки „Фотографии“ (2000), „Проза“ (2002), „Пътна карта“ (2003) и „Улица „Щастие“ (2013), на романа „Лични географии“ (2005), и на два сборника с разкази – „Какво сънуват вълците“ (2011) и „Висока облачност“ (2017).

В „Пътеводител на дивите места“ (2011) събира истории за малко популярни места у нас – върхове и светилища, скални манастири и изоставени села. Има един сборник с драматургия – „Малки ритуали за сбогуване“ (2015).

Носител е на награда Аскеер за съвременна драматургия за пиесата „Покана за вечеря“ (театър „София“) през 2014 и „Цветът на дълбоките води“ (Народен театър „Иван Вазов“) през 2018

Обича истинските истории.

Казвам се Марко
(разказ)
ОЛЯ СТОЯНОВА

– Казвам се Марко Тиволи – казва той и подава ръка през масата, за да се запознаем официално. Мургав и усмихнат като дете, с бяла тениска, опъната върху леко бирено коремче, очевидно човек с добър нрав. Някъде между трийсетте или четиридесетте години, но за тези неща никога не можеш да бъдеш напълно сигурен. Е, вероятно си има знаци, които подсказват дали един мъж над трийсет и пет още живее с майка си или вече е баща на поотраснали деца. Но аз не внимавам. Си­гурно затова Марко повтаря.

– Марко. Марко Тиволи.

– Марко – казвам аз. – Ще се опитам да запомня. Но не обещавам.

– Лесно е – подсмихва се Марко Тиволи. – Това е името на най-големия престъпник в родния ми край.

– Не съм чувала.

– О, вестниците в Италия често излизат с големи заглавия и снимки: „Марко Тиволи е обявен за държавно издирване“, „Забраниха на Марко Тиволи да напуска страната“, „Марко Тиволи забъркан в голяма корупционна схема“ или „Нови разкрития по процеса „Малко Тиволи“.

– И? – питам аз. – Как е?

– Свиква се – смее се Марко. – Понякога приятели ми звънят разтревожени: „Марко, какво ста­ва, братче?“, „Не мога да повярвам, че си замесен в това“ и „Ти ли го направи?“. Други неочаквано се оказват точни: „Страшен си, Марко“, „Знаех си, че си луда глава“ и „Ако имаш нужда от помощ, насреща съм“. Знаеш ли – това е като бърз стрептококов тест. За пет минути разпознаваш при­ятелите от неприятелите. И бързо се научаваш да правиш разлика между тях.