Автор: Дарин Тенев
Доц. д-р Дарин Тенев (р. 1978) е литературовед, литературен критик и историк. Завършва българска филология и японистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Университета Киото Кьоику и Токийския университет, Япония. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Преподавател е по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Член е на редакционната колегия на списание АРТизанин и списанието за нова литература ГРАНТА България, както и на Експертния съвет към Националния център за книгата в НДК.
Да се говори накратко за хубави книги, да се представят набързо съчинения, които изискват бавно и отдадено обсъждане с внимание към всеки детайл и всеки обрат на фразата, означава отношението към книгата да се подчини на ритъма на спешността, овладял през медии и технологии всекидневието и допринесъл за нарастващите съпротиви към четенето на литература за сметка на интереса към няколкоминутни клипчета в интернет. Да се говори накратко за хубави книги налива вода в мелницата на неотложното ново, каращо погледа, едва спрял се на едно заглавие, да продължава към следващото, докато съвсем спре да чете. И все пак говоренето за книги, дори и накратко, е за предпочитане пред всяка друга алтернатива. Книгите, с които свързвам 2018 година, не са – с редки изключения – произведения, публикувани същата година. Поради служебни ангажименти (участие в журита и експертни съвети) ми се наложи да изчета около стотина заглавия от съвременната българска литературна продукция, видяла бял свят тази година. Но бих искал да говоря повече за други книги – книги, които откривах и преоткривах, забравени, непревеждани, книги, които са стояли дълго в списъка ми за четене, без да имам времето да стигна до тях, и такива, за които никога не съм знаел.
И ще започна с две заглавия, които са превеждани, но трудно откриваеми и по-скоро непознати на широката публика.
Първото е романът Еликсирите на Дявола на Е.Т.А. Хофман, преведен от П. К. Чинков и публикуван 1929 г. от издателство „Ив. Г. Игнатов и синове“. Знаех от каталога на Народната библиотека, че я има на български, но случайно я открих в една антикварна книжарница на ул. „Граф Игнатиев“. Историята за двойници, страст, лудост, престъпления и магия, написана с омайващия стил на Хофман, си струва да бъде преиздадена. Романтизмът на Хофман тук вече предсказва високия модернизъм на XX век. Ето един сюрреалистично звучащ цитат: „Хора, които бях виждал по-рано, се явиха преобразени като глупави шутове. – Глави пълзяха наоколо с крака на скакалци, които им бяха пораснали на ушите, те ми се смееха злобно – странни птици – гарвани с човешки лица шумяха във въздуха. – Аз познах концертмайстора от Б. с неговата сестра, тя се въртеше в буен валс, а брат ù свиреше за танца, но движеше лъка върху собствените си гърди, които бяха станали циулка. – Белкампо, седящ с грозно лице на гущер върху един отвратителен крилат червей, се сблъска с мене, той искаше да ми реже брадата с един железен нажежен гребен – но това не му се отдаде.“