Автор: Венцислав Савчев

Венцислав Савчев

1961 роден в София в семейство на музиканти.

Баща – соло тимпанист в Софийската филхармония.

Леля – соло тимпанистка в национално­то радио.

Започва да се занимава с ударни инструменти сравнително късно (14 годишен).

1981 завършва муз. гимназия „Л. Пип­ков“, София (ударни инструменти).

1981–1983 – Ансамбъл Строителни войски.

1983–1988 г. завършва висшето си образование в Софийската музикална академия в класа на проф. Добри Па­лиев със специалност ударни инстру­менти.

Професионална кариера

1985–1990 започва работа в Национал­ния оперетен театър „Стефан Македон­ски“, София със специалност ударни инструменти.

1989 г. спечелва конкурс и от 1990 г. започва работа като соло тимпанист в Симфоничния оркестър на гр. Пирна (Германия).

1990–1997 соло тимпанист на „Elbland Philharmonie Sachsen“ (Елбланд Фил­хармония в Саксония).

От 1997 е соло тимпанист на „Theater von Winterstein“ и „Erzgebirgische Philharmonie Sachsen“.

Интересна подробност е бележката (Zettel), изписа­на калиграфски и на стар трудно разбираем немски език, която стои все още залепена от вътрешната страна на корпуса.

На нея старият майстор е документирал, че през 1853 г. е ремонтирал тимпаните.

Както казват немците: „Ordnung muss sein“ – „трябва да има ред“.

И за да се върнем на темата, с която започнах в на­чалото, бих искал да запозная читателите с някои инте­ресни подробности от историята на нашите музикални кожи.

Как е дошъл този прекрасен инструмент до нас и как­во знаем за него?

Ако си мислите, че тимпаните са европейско изобре­тение, ще трябва да ви разочаровам.

Те дори не са и африканско откритие. Фаворизирам умишлено хората от южния континент, защото съм убе­ден, че във всяко африканско сърце тупти потенциалният перкусионист. Вроденото им чувство за ритъм е посло­вично.

Родината на тимпаните е близкият изток или араб­ските страни. Там са били известни под името „Naqqara“ и използувани в битовата и фолклорна музика. Ще бъде грешно впечатлението да смятаме, че тези арабски тим­пани имат нещо общо със съвременните такива. Диаме­търът им е достигал скромните 20–22 см. Кожата е била обтягана с въженца и сами бихте могли да си представите как са звучали.

През ХІІІ век, със завръщането си кръстоносците и сарацините пренасят „арабските“ тимпани в Европа.

През следващите две столетия, все още невзрачни­те близкоизточни инструменти не успели да претърпят особено развитие. Явно хората по това време имали да решават по-важни задачи. Всеки воювал с всеки, водили се безмислени църковни спорове и борби за надмощие.

Това обаче съвсем не значи, че нашите музикални кожи били забравени.

Те бързо навлезли в ежедневния живот на хората. Из­ползвани били по време на тържества, празници, рицарски турнири, собено често във военната и парадна музика, за насърчаване на бойния дух и мотивиране на войниците, които явно не изпитвали горещо желание да се бият.

Тимпаните в Marienkirche (в Пирна, Германия) преди реставрацията

Тимпаните след реставрацията от Корнелиус Алтман