МУЗИКАЛНАТА КОЖА

Интересна подробност е бележката (Zettel), изписа­на калиграфски и на стар трудно разбираем немски език, която стои все още залепена от вътрешната страна на корпуса.

На нея старият майстор е документирал, че през 1853 г. е ремонтирал тимпаните.

Както казват немците: „Ordnung muss sein“ – „трябва да има ред“.

И за да се върнем на темата, с която започнах в на­чалото, бих искал да запозная читателите с някои инте­ресни подробности от историята на нашите музикални кожи.

Как е дошъл този прекрасен инструмент до нас и как­во знаем за него?

Ако си мислите, че тимпаните са европейско изобре­тение, ще трябва да ви разочаровам.

Те дори не са и африканско откритие. Фаворизирам умишлено хората от южния континент, защото съм убе­ден, че във всяко африканско сърце тупти потенциалният перкусионист. Вроденото им чувство за ритъм е посло­вично.

Родината на тимпаните е близкият изток или араб­ските страни. Там са били известни под името „Naqqara“ и използувани в битовата и фолклорна музика. Ще бъде грешно впечатлението да смятаме, че тези арабски тим­пани имат нещо общо със съвременните такива. Диаме­търът им е достигал скромните 20–22 см. Кожата е била обтягана с въженца и сами бихте могли да си представите как са звучали.

През ХІІІ век, със завръщането си кръстоносците и сарацините пренасят „арабските“ тимпани в Европа.

През следващите две столетия, все още невзрачни­те близкоизточни инструменти не успели да претърпят особено развитие. Явно хората по това време имали да решават по-важни задачи. Всеки воювал с всеки, водили се безмислени църковни спорове и борби за надмощие.

Това обаче съвсем не значи, че нашите музикални кожи били забравени.

Те бързо навлезли в ежедневния живот на хората. Из­ползвани били по време на тържества, празници, рицарски турнири, собено често във военната и парадна музика, за насърчаване на бойния дух и мотивиране на войниците, които явно не изпитвали горещо желание да се бият.