Автор: Венцислав Савчев
Венцислав Савчев
1961 роден в София в семейство на музиканти.
Баща – соло тимпанист в Софийската филхармония.
Леля – соло тимпанистка в националното радио.
Започва да се занимава с ударни инструменти сравнително късно (14 годишен).
1981 завършва муз. гимназия „Л. Пипков“, София (ударни инструменти).
1981–1983 – Ансамбъл Строителни войски.
1983–1988 г. завършва висшето си образование в Софийската музикална академия в класа на проф. Добри Палиев със специалност ударни инструменти.
Професионална кариера
1985–1990 започва работа в Националния оперетен театър „Стефан Македонски“, София със специалност ударни инструменти.
1989 г. спечелва конкурс и от 1990 г. започва работа като соло тимпанист в Симфоничния оркестър на гр. Пирна (Германия).
1990–1997 соло тимпанист на „Elbland Philharmonie Sachsen“ (Елбланд Филхармония в Саксония).
От 1997 е соло тимпанист на „Theater von Winterstein“ и „Erzgebirgische Philharmonie Sachsen“.
Интересна подробност е бележката (Zettel), изписана калиграфски и на стар трудно разбираем немски език, която стои все още залепена от вътрешната страна на корпуса.
На нея старият майстор е документирал, че през 1853 г. е ремонтирал тимпаните.
Както казват немците: „Ordnung muss sein“ – „трябва да има ред“.
И за да се върнем на темата, с която започнах в началото, бих искал да запозная читателите с някои интересни подробности от историята на нашите музикални кожи.
Как е дошъл този прекрасен инструмент до нас и какво знаем за него?
Ако си мислите, че тимпаните са европейско изобретение, ще трябва да ви разочаровам.
Те дори не са и африканско откритие. Фаворизирам умишлено хората от южния континент, защото съм убеден, че във всяко африканско сърце тупти потенциалният перкусионист. Вроденото им чувство за ритъм е пословично.
Родината на тимпаните е близкият изток или арабските страни. Там са били известни под името „Naqqara“ и използувани в битовата и фолклорна музика. Ще бъде грешно впечатлението да смятаме, че тези арабски тимпани имат нещо общо със съвременните такива. Диаметърът им е достигал скромните 20–22 см. Кожата е била обтягана с въженца и сами бихте могли да си представите как са звучали.
През ХІІІ век, със завръщането си кръстоносците и сарацините пренасят „арабските“ тимпани в Европа.
През следващите две столетия, все още невзрачните близкоизточни инструменти не успели да претърпят особено развитие. Явно хората по това време имали да решават по-важни задачи. Всеки воювал с всеки, водили се безмислени църковни спорове и борби за надмощие.
Това обаче съвсем не значи, че нашите музикални кожи били забравени.
Те бързо навлезли в ежедневния живот на хората. Използвани били по време на тържества, празници, рицарски турнири, собено често във военната и парадна музика, за насърчаване на бойния дух и мотивиране на войниците, които явно не изпитвали горещо желание да се бият.

Тимпаните в Marienkirche (в Пирна, Германия) преди реставрацията


Тимпаните след реставрацията от Корнелиус Алтман