Музикален апокалипсис сега

Герган Ценов е диригент и пианист, който от двайсет години живее и работи в САЩ. Основател е и музикален директор на Камерен ансамбъл „Ценов”, чиято основна цел е изпълняването и популяризирането на българска класическа музика. Завършил е Националната музикална академия в София и Джилиард скуул в Ню Йорк с две отделни магистърски степени по дирижиране, както и Университета в Монтклер с трета магистърска степен по пиано. През последните няколко години редовно записва и изпълнява произведения на български композитори със Софийската филхармония, СО на БНР и Нов симфоничен оркестър.

МУЗИКАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Когато аз бях ученик през 80-те години на ми­налия век, предметът „Пеене и музика“ се изучаваше толкова сериозно и задълбочено, че в трети клас на Основно училище „Стефан Захариев“ в Пазарджик аз и моите съкласници бяхме в състояние да запи­шем музикална диктовка, продиктувана на пиано. Всяко дете на 10-годишна възраст имаше прилич­на базисна подготовка по теория на музиката, бе запознато с кратките биографии на основните музикални фигури от западноевропейската кла­сическа традиция и бе в със­тояние да разпознае редица емблематични музикални про­изведения. Вероятно много от преподавателите по му­зика от този период си спом­нят, че в ония години (все още държавната) Студия „Балкан­тон“ бе съставила огромни учебни комплекти с гра­мофонни плочи с изпълнения на авторитетни солисти, ка­мерни състави и оркестри с огромен списък от шедьоври, които се слушаха и анализи­раха в клас, като между тези изключително внимателно подбрани записи фигурираха имената на изпълнители от ранга на Херберт фон Караян и Святослав Рихтер.

Когато през 1958 година Ленард Бърнстейн представи своя първи концерт за деца (Young People’s Concerts), неговата идея бе да надгради над училищното музикално образование и да обогати музикалния живот на най-малките с първокласни концертни изпълнения и интригуващи интерактивни дейности. 70 години по-късно почти навсякъде по света общообразователните концерти са сведени чисто и просто до лесен и сравнително безпрепятствен начин да се усвоят държавни или частни средства.

В края на 50-те години на миналия век големият аме­рикански диригент Ленард Бърнстейн и Нюйоркската филхармония буквално възпла­мениха световната музикал­на общественост със свои­те детски концерти (Young People’s Concerts). Инициати­вата на Бърнстейн придоби толкова широка известност и предизвика такъв бурен въз­торг (не само сред детската, но и сред по-възрастната аудитория), че съвсем скоро телевизионният канал CBS направи възможно излъчва­нето на тези концерти в 40 държави. Нюйоркската фил­хармония бе започнала да из­нася подобни концерти още в далечната 1924 година, но Бърнстейн бе първият, кой­то превърна тази инициа­тива в стандартна за повечето професионални оркестри по цял свят. Има обаче нещо, което поне лично за мен е изключително любопитно във връз­ка с тези детски концерти. Ако попитате 80-го­дишен нюйоркчанин за образователните концерти на Бърнстейн, той ще ви каже, че това са едни от най-красивите и най-силно запечатали се спомени от детството му, макар тези общообразователни концерти да са били не повече от два-три в живота на детето от края на 50-те и началото на 60-те години; докато ако попитате днес нюйоркско дете на 12-годишна възраст за ролята на тези концерти в неговия живот, ще се окаже, че тези концерти ня­мат почти никакво значение за него, извън, естест­вено, възможността да се откъснат за един ден от скучната училищна среда.

Джулиард Скуул (Juilliard School), определено от авторитетната рейтингова компания QS World University Rankings за най-доброто училище за изпълнителско изкуство в света за 2016 година, е с дарителски фонд (endowment) над 1 милиард долара, като върху инвестиционната политика на училището работят огромни и високо профе- сионални екипи от специалисти инвеститори. Всяка година за учениците на училището са организирани десетки семинари и лекционни курсове, посветени на бизнес администрацията и музикалния мениджмънт, а в училището съществува специален офис (Career Development Office), в който студентите могат да потърсят помощ и съвет за това как да построят и оформят резюмето си или как да преговарят с импресарски агенции във връзка с евентуален договор за сътрудничество.

Разбира се, че безспорна­та заслуга за подобно различие в мненията между отделните поколения трябва да бъде отдадена на неустоимата личност и на безспорния музикален гений на Бърнстейн, но по мое мнение (а и не само по мое мнение) не по-малко значима причина за това различие в оценките се крие във факта, че преди шест десетилетия, когато обучението по музика бе сериозно залегнало в самата училищна образо­вателна програма, всички тия допълнителни обра­зователни инициативи (и в САЩ, и в България) се явяваха не като изолирани музикални мероприятия без конкретна цел и без конкретен образователен контекст, а като един много малък връх на айсберг, под който лежеше една солидна предварителна му­зикално-образователна подготовка.