собствени имена и биват наречени бащата и майката на Нанук. Детето става център на се­мейството и това е най-естественото нещо, за което човек може да си помисли. Възрастни­те са доста сурови помежду си, но към децата имат най-топлите отношения, които съм виж­дал. Такова уважение, такава наивна любов към децата не съм срещал никъде.

В този смисъл е по-подходящо, че сменихте заглави­ето на филма (от „Нанук“ към „Àга“). Дъщерята Áга, дори без да взима участие в действието, е център на конфликта.

– Нанук е най-разпространеното име на север. Ние винаги сме знаели, че ще сменим заглавието – още откакто разбрахме, че филмът много пряко се свързва с ,,Нанук от Севера“. Искахме да на­правим своеобразнен поклон пред класическия филм на Робърт Флаерти, но ни се стори нахал­но да се възползваме от харизмата му.

Оригиналната музика на Пенка Кунева е много ин­телигентно вплетена в историята и визията на филма. Голяма роля в това изиграва и използва­нето на тишината. Музиката сякаш пълзи върху снега.

– Пенка е много талантлив човек, тя е изключител­на. Снощи се видяхме за първи път на живо – до сега контактувахме само по скайп. С нея се об­щува много лесно, защото бързо разбира какво искаш. Тя работи от деветнадесет години в Холивуд и ритъмът на работа приучава профе­сионалистите да реагират мигновено. Впечат­ляващо е! Спомням си един наш разговор, при който за финала и смъртта на Седна се появи думата мелодрама. Представяте ли си, на фона на този аскетизъм? Според Пенка това изобщо не е мелодраматично, но тя разбра какво значи тази дума за мен като усещане. Беше единстве­ното възможно решение в случая. Можеше и да не стане – на ръба бяхме да прекалим, но всичко беше постигнато съвсем съзнателно и по мой вкус.

Какво предстои на филма? Предвижда ли се редовно разпространение в България?

– Не съм в течение на тези неща и понякога казвам неща, които не са верни. Знам, че имаме много покани за фестивали, защото ни ги изпратиха, за да направим фестивална стратегия. Със си­гурност ще се разпространи и по кината. На­шият агент по продажбите (sales agent) е Beta Cinema – най-голямата немска компания и в мо­мента имаме яснота, че ,,Àга“ е купен в Китай. Надявам се, че много хора ще гледат филма по света. Само от петте прожекции в Берлин и тази в София, вече имаме 8 000 зрители, като половината са от зала 1 на НДК. Не бива да се подценява публиката на филмовите фестива­ли. Тя е специална, тъй като обича киното. Фес­тивалите показват новите посоки на киното, което в момента е в паника. То търси нов език, нова публика и кристализират много интерес­ни, радикални решения. Вижда се желанието за обогатяване на киноезика, който трябва да се адаптира към съвременната реалност. Тя от своя страна предлага едно претоварено от­към забавления и информация пространство, а това изтощава киното и изкуството изобщо.

,,Неуките си отиват“. Пълната зала 1 на НДК ли стана повод, за да изречете тези думи? Или приемът на ,, Àга“ в Берлин?

– Тези думи не са особено свързани с филма. Казах ги импусливно, защото такова ми е усещането напоследък. Виждам, че хората подхождат със сходна нагласа като реакция на абсолютно без­смислените разговори, които се водят в прос­транството – те вече не се и чуват.

Нямам идея кой ще дойде на тяхно място. С всеоб­щи сили трябва да се отървем от тази инерция, при която един неук човек отговаря за неща, за които няма капацитет, защото самият той се напряга, изнервя се, става агресивен и ще се взриви от напрежение. Интересно е какво ще се случва занапред и затова казвам, че неуки­те си отиват. Те не могат да издържат на из­искванията на времето. Ще бъде дълъг процес, но според мен той е започнал. Един човек, който има знания, умения и навици, възприема задълже­нията си по съвсем различен начин. Незнанието ражда агресия – вече е невъзможно да се удържа това. Визирам предимно политиката, защото най-нервната част от представлението ми­нава там – политиците са главните герои, но това се вижда във всички обществени сфери.

Вижте какъв клоун има зад океана – той командва света през туитър. Това представление е неве­роятно – хората четат, интересуват се, гле­дат…

Има ли разлика между първото и последното семей­ство? Между първия и последния човек на земя­та?

– Нямам идея. Може да е един и същи този човек и пак да има разлика. Снощи говорих с един приятел, който ми каза: ,,Днес казвам едно, утре друго, но и двете са верни.“ Рано е за равносметка – дълго ще се мъчим в осъзнаване на греховете, които извършихме. Тази прелюдия също е част от Апокалипсиса. Устоите, които най-много се разклатиха в последните десетилетия, са друг тип – те са от духовно естество. Хазартно се използва човешката душа. Въпреки това съм спокоен за бъдещето. Човечеството е разумно и ще си стигне до някакъв нов ред.

Oтчуждението обратим процес ли е?

– Според мен отчуждението води до смърт. То е сладко, то те предпазва в началото от мно­го неща. Повече време ти дава, но после става страшно. Отчуждението е отчуждаване от Бога – така го разбирам аз – липсата на Бог. Злото само по себе си няма генезис – злото е липсата на добро. Ако малко се опитваме да сме по-добри, в най-клиширания смисъл – например да не цапаме и други мънички неща, това ще от­неме от територията на злото.

Интервюто е проведено с любезното съдействие на Българската национална филмотека.