– Имахме договор с копродуцентите, в който изрич­но се посочваше, че разполагам с пълна творче­ска свобода. Знаех, че в процеса на работа ще променям много неща и не исках да навлизам в драматична ситуация. Oтказахме на ARTE точ­но по тази причина. Те обаче настояха и ни по­каниха на обяд – ние се съгласихме и на срещата те ни потърсиха сценарий – аз им казах, че мога да им напиша трийтмънт. Никога не бяха пред­ставяли пред комисията трийтмънт, но това, че в началото им отказахме, възбуди техния ин­терес. Аз пазих филма от влиянията, за които питате. Познавам се и внимавам да не се вкар­вам в зависимости, защото после ще си имам куп проблеми. А не правя промени, защото съм капризен – ако видя нещо хубаво, защо да не го снимам, дори ако го няма в сценария? В дадени моменти не знаеш какво снимаш, но имаш ин­туиция, че може да ти свърши работа.

Веселка Кирякова и първият ми асистент Емил Гра­ничаров бяха групирали снимачната програма така, че да се опознаят актьорите и да им бъде комфортно. Дори чисто логистично – снимахме всички екстериори в първите двадесет и пет дена и влязохме в интериор последните десет, когато се затопли и снегът започна да се топи, но това вече не ни притесняваше. Дълбоко в снимачния график много притеснен немският звукооператор ми каза, че иска да говори с мен

по два въпроса. Единият беше, че няма никакъв шум, че е като вакуум. Но още повече го притес­няваше, че до този момент нямаме нито един записан диалог. Така беше направен графикът. Много ми беше добър екипът в това отноше­ние и аз винаги съм го знаел. Казвам го с огромна благодарност към всички.

Колкото до фестивалните филми – всеки режисьор трябва да направи този филм, който може да направи – нито по-хубав, нито по-лош. Аз мога да правя такива филми – по-минималистични, по-малки…

В Берлин са присъствали актьорите от филма – Фео­досия Иванова, Михаил Апросимов и Галина Ти­хонова. В крайна сметка разбраха ли защо се е наложило да представят не автентичния, а худо­жествено измислен начин за лов на риба?

– Те го разбраха още в началото, доколкото може да ги вълнува изобщо. Това са изключително косми­чески хора. Главният актьор – Михаил Апроси­мов, меко казано не е от лидерите на трупата на театъра, в който играе. Никога не беше гле­дал нищо от филма, дори трейлъра. Пристигна на световната премиера на Берлинале с лимузи­на, седна в ложата да гледаме и заспа на петата минута. Събудихме го и той каза, че е искал да поспи десет минути, за да има енергия да изгле­да целия филм нататък. Дори не се интересува как изглежда на екран, в главна роля, с толкова близки планове на лицето. Тази нервност, която ние усещаме, тези квалификации на внимание, са непонятни за хора като него.

Разчетох петното масло върху снега като символ на груба намеса в неопетнения свят на основните персонажи. Дали хората, които са най-близо до природата, усещат най-силно комплексната си­туация с променящата се планета и нейното фи­зическо оцеляване?

– Със сигурност е така. Те по-скоро понасят колек­тивната вина: виждаш, че някой човек в пълно съзнание извършва нещо, което не е много ху­баво и ти е мъчно за него. Такива хора няма вече. Има малко племена еленовъди, съвсем на север към Чукотка, в Канада почти няма, или продъл­жават да поддържат този начин на живот с мускулите на съвременни придобивки. Малцина са и не са останали по свое желание – просто не могат да живеят по друг начин. Те обаче не обвиняват никого. Много са хладнокръвни и спокойни, в най-добрия смисъл на думата – на­ивни и човечни. Това са най-деликатните хора, които някога съм срещал. В техния език няма думи за крада, лъжа… Тези действия не са се поя­вили, за да бъдат наречени. При една друга мно­го интересна общност – юкагирите, когато в семейството се роди дете с примерното име Нанук, родителите престават да притежават