Какво е мета във всичко това? Гръцката дума μετα, означаваща „след“ и „отвъд“ е от онези абстрактни термини, които познавате като част от по-сложни думи – метаморфоза „следваща форма“; или метафизика „отвъд ес­тествените науки“.

Впоследствие лингвистиката употребя­ва мета за значение, отвъд значението, каква­то е например невербалната комуникация или кимването и посочването по време на разго­вор. Идеята за метакомуникация се доразвива от антропологията, която доказва, че кон­текстът е ограничен до границите на една култура.

В психологията известен пример за кон­текстно повлияно значение е кучето на Павлов. Вездесъщият експеримент за стимул и реакция (звънецът звъни и кучето събира слюнка) има всъщност една важна подробност – кучето на Павлов слюнкоотделя при чуване на звънеца, но само когато е със специален наг­ръдник, част от общата процедура. Учените забелязват, че без нагръдника, кучето не прави обичайната реакция. Тоест веригата стимул – реакция работи само в определен контекст – този на поставения нагръдник.

Именно влиянието на контекста придава значение на шегата, която вие сте или не сте разбрали. А може и да сте се престорили, че я схващате, за да не разберат другите, че сте „извън кръга“ или по-точно казано – извън кон­текста.

По същия начин, именно контекстуал­ното значение на символите и образите от сюжетите на Беловски са главният разказва­телен „език“ конкретно в тази изложба, а и по принцип в творчеството му. Създаването на значение от заредени с дълбок и многопластов смисъл, общопознати символи се нарича мета­препратка. Субективното интерпретиране на художника е само част от това метапре­живяване. Кодирането на значение чрез вече съществуващи символи е метаезик, а общият процес на възприемане и репродуциране се на­рича метакомуникация.

Нека вземем например любимата ми работа “Betty was there 1“ (Бети беше тук 1). Изображението е ин­терпретация на класически мем /2/ – закачка, свързана с пердашене по задните части, само, че става дума за Исус и Бети Пейдж. Зарядът на самия мем е закачливо еротичен, едновременно с това е препратка към дру­ги времена. В настоящия сюжет обаче пляскащият е не кой да е, а Христос и ние сме оставени да се чудим дали Господ наказва Бети или се е впуснал в по-палави дейности? Бети, от друга страна, служи за директна препратка към еротика, еманципация и сексуална свобода. Тя е важен образ в работата на Беловски и самото ù присъствие е метапрепратка към собствените му творби. Са­мите фигури са пресъздадени някак размито, с преднамерено лош детайл като безкрай­но експлоатирана литография или стара ваденка. Образът е вечен, а срещата – извън времето, тази контрадикция пак произтича от метазначението на двете фигури. Са­мото присъствие на Исус и Бети в този своебразен pin-up е анахронизъм – друга мета­препратка как този сюжет е „не на мястото си“.

Станислав Беловски. Фрида, 2018, акрил на платно. 130 х 90 см

Станислав Беловски. Милениъл розово, 2019, акрил на платно. 115 х 90 см

/2/ Въртящ се из интерент повтаряем образ/изказ/момент, всъщост метаизображение.